Трансграничното сътрудничество между България и Турция обсъдиха участници в местната конференция „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ в Ямбол

Трансграничното сътрудничество между България и Турция, изпълнени и предстоящи проекти бяха обсъдени на местната конференция по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, която се състоя днес в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Ямбол. Проектът се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: Общо бъдеще".
Сред целите на проекта са по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, включително на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване. 
Ключов за област Ямбол е предстоящият проект за създаването на железопътната линия Ямбол-Одрин
Кохезионната политика е изключително важна за всички страни членки на Европейския съюз и за постигане на балансираност и преодоляване на различията в социалното и икономическо развитие на регионите. Това каза областният управител на Ямбол Биляна Кавалджиева-Димитрова, която откри форума. 
Тя постави акцент върху трансграничното сътрудничество между България и Турция с оглед на това, че област Ямбол е една от областите, включена в тази програма. Според нея има благоприятни предпоставки за обмен и споделяне на добри практики, които ще допринесат за изграждането на кооперативни трансгранични икономически отношения.
Ключов за област Ямбол предстоящия проект за създаването на железопътната линия Ямбол-Одрин, заяви областният управител. Изграждането на жп линия по направление Ямбол-Елхово-Лесово-границата с Турция е от изключително значение, както за развитието на железопътния транспорт, за подобряване на икономическото развитие на страната и региона, така и за засилване на добросъседските ни отношения, посочи тя.
Пред общините стои предизвикателството и ангажимента да бъдат максимално гъвкави и активни в усвояването на европейски средства
Общините са основни бенефициенти на европейското финансиране и през годините натрупаха много опит, усвояват се все по-мащабни средства, изготвят се интегрирани концепции. Това каза кметът на община Тунджа Станчо Ставрев и допълни, че жителите на община Тунджа пряко и непосредствено усещат ползи от европейското финансиране. 
Той посочи, че всички общини са реализирали мащабни инфраструктурни проекти, че програмата „Човешки ресурси“ е добър инструмент за прилагане на здравни, социални и образователни услуги, а Оперативната програма „Наука и образование“ е дала възможност на бенефициентите - училищата да натрупат капацитет в управлението на проекти, да подобрят материалната си база, да преквалифицират част от персонала и др.
Станчо Ставрев посочи, че община Тунджа е осъществила интересни проекти с турски партньори, бизнеса и НПО. Сред тях са инфраструктурни проекти по Програмата за трансгранично сътрудничество – изграждане на пътя до манастира край село Кабиле, популяризиране на фестивалните практики в Одрин и Тунджа – съответно кукерските игри и "мазните борби". 
„Много интересен проект, който продължава да събира добри отзиви, е изграждането на посетителски център в местността Бакаджика, където се провеждат летни ученически занимания, анимирани програми“, даде пример кметът на Тунджа. Създадени са контакти с училища от община Къркларели. Друг проект е поставянето на контейнери за събиране на химични препарати и отпадъци с партньори от Одрин“.
Той изтъкна и сътрудничеството с Местни инициативни групи (МИГ), които дават пряк достъп до европейски средства. Като интересен проект в подкрепа на производителите на пресни плодове, зеленчуци и консерви, той посочи работата с партньори от Словения, МИГ от Балчик, Генерал Тошево в област Добрич. Проектът цели, освен да популяризира тази продукция, да бъде платформа за обмен на опит и създаване на контакти.
С община Стралджа ще кандидатстват с подготвителен проект за създаване на МИГ по рибарство и аквакултури.
„Наше е предизвикателството и ангажиментът да бъдем максимално гъвкави и активни в усвояването на европейски средства, каза Ставрев. Заедно с бизнеса и неправителствения сектор управляваме вече два програмни периода. Хората вече са убедени в смисъла и полезността от европейските проекти.“
Силата е в регионите, те трябва да бъдат окуражавани да се развиват
Силата е в регионите, те трябва да бъдат окуражавани да се развиват, заяви Георги Събев, експерт по европейски политики, съветник в Европейския парламент и бивш заместник-министър на земеделието.
По думите му огромен потенциал имат европейските схеми за качество на селскостопанските продукти и храни. 
„Над 80 процента от регионите в Европейския съюз попадат в обхвата на т.нар. селски територии, посочи Събев. Предизвикателствата на селските общини в България са сходни с тези на другите страни. Сериозна тенденция е обезлюдяването на тези региони. Напускайки селата, с тези жители изчезва традиционен поминък и знание. Целта на схемите за качество е да запазят знанието и продуктите, които се създават по тези места.“
„Има световно разпознаваеми продукти, защитени по тези схеми, разказа Събев. Това са сирената "пармеджано" (Италия), "фета" (Гърция) и др. Над 1600 в ЕС са такива защитени продукти, като давайки видимост на тези продукти, се повишава търсенето и съответно тяхната реализация. Дава се защита срещу имитацията на тези продукти, злоупотреба с доброто им име, а за потребителя е гаранция за качество. За общността това носи самочувствие – местните жители се идентифицират с него. 
България участва с пет такива продукта – странджански манов мед, българското кисело мляко, българското бяло саламурено сирене, горнооряховски суджук и розовото масло. 
Започнали са процедури на европейско ниво за странджанския билков чай, а на национално ниво - лютеница „Първомай“.
"Интересно, че Турция, която е извън Европейския съюз, има вече 20 защитени продукта – маслини, домати, чесън нар и др. от различни региони на страната“, каза още Георги Събев.
Той допълни, че в рамките на тези европейски схеми за качество могат да се защитават продукти от един регион, но не само в една държава – Словения и Хърватия за вид говеждо месо, етерични масла, Полша и Литва – вид мед и др.
Георги Събев очерта и редица промени в условията на новия програмен период 2023 – 2028 г., свързани с високи екологични изисквания към земеделските производители по Парижкото споразумение. Идеята на този нов инструмент е земеделието да се разглежда комплексно в контекста на намаляването на ефекта от човешката дейност върху околната среда.
Ямболската търговско-промишлена палата е реализирала 17 трансгранични проекта до момента
Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП) е реализирала до момента 65 европейски проекта, от които 17 са по трансграничното сътрудничество България - Турция, съобщи нейният председател Стойчо Стойчев. Наскоро ЯТПП отбеляза 30 години от подписването на споразумение за партньорство с Търговско-промишлената палата в Одрин.
„Може би сме събрали около 3000 души от България, Турция и Европа в съвместни форуми, конференции, обучения, семинари. Това е много силен елемент от политиката на свързаност, защото това е работа от хората за хората, и от хора с хора. Това поражда сигурност и доверие и отваря възможностите за партньорство“, каза Стойчев.
Той припомни как е поставено началото по програма ФАР от предприсъединителния финансов инструмент на Европейския съюз за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. Стойчев открои и два от успешно реализираните проекти. 
„Построихме волиери, закупихме и отгледахме 2000 кеклици, фазани и яребици. Пуснахме ги в гората, за тях граница няма, те прелитат навсякъде. По друг проект направихме аграрна лаборатория в турския град Бабаески за изследване на почвата и водата за съдържание на химикали и нитрати, за да подобрим условията за работа в земеделието и качеството на продуктите“, разказа Стойчев.
По думите му за да имат бъдеще, Балканите трябва усилено да се работи за по-добра транспортна свързаност и цифровизация. В тази връзка ЯТПП работи по проекти за обучение на младежи във финансова грамотност, в което изоставаме спрямо европейските държави, за защита на личните данни. В момента работим и по проект за екологията и опазване на околната среда. Подготвя се и проект, чиято тема е изкуственият интелект, каза още той.
Според Стойчев в хуманитарната сфера общоевропейските теми на дневен ред са миграцията, равнопоставеността, домашното насилие. ЯТПП изпълнява и проекти в тази посока. „Когато говорим за свързаност, в период сме на световно преселение на хората, което поражда много проблеми и трябва да работим в тази сфера“, подчерта той.
Трансгранични проекти на стойност над 1,1 млн. евро са изпълнени в област Ямбол през периода 2014 – 2020 г. 
Шест трансгранични проекта на стойност 1 138 609,46 евро са изпълнени в област Ямбол през периода 2014 – 2020 г., съобщи Мария Колева, експерт в Областния информационен център. В тези проекти водещи партньори са били организации от българска страна, уточни тя.
Реализиран е екопроект за 78 367 евро между крайграничната община Болярово и турската община Кофчаз. Проектът е с образователна насоченост към ученици и как те да бъдат въвлечени в опазването на природните ресурси. По него е реализирана Балканска младежка екообсерватория.
Изпълнен е и проектът „Ямбол и Одрин – два града на Тунджа“ на стойност 483 431 евро, представящ туристическия потенциал на двата града. В Ямбол е направена реконструкция и архитектурен дизайн на централния мост на градския парк. В Одрин е обновена историческа сграда и превърната в Туристически информационен център. От двете страни на границата са представени и характерни обредни традиции – Кукеровден и Хъдърлез.
Реализиран е и зелен проект за опазването на горите на стойност 284 268 евро в землищата на село Денница в община Болярово и село Лалапаса в Турция. Закупени са два специализирани автомобила и 10 мобилни станции в трансграничната зона за тази цел. Извършено е залесяване с традиционни местни видове.
По друг екопроект за 94 002 евро в област Ямбол и Къркларели са картирани нерегламентирани сметища и разработена уеббазирана платформа за сигнализиране. Осъществена е кампания за почистване и ревитализиране на сметища на територията на община Болярово. Изготвен е план за съвместно управление на защитените територии в общия трансграничен регион.
Отново с насоченост за опазването на природните ресурси е и проект на стойност 117 119 евро. Инвестирани в трансграничния регион са още 81 420 евро за реализиране на устойчив туризъм.
Община Ямбол има богати традиции в трансграничното сътрудничество
Община Ямбол има богати традиции в трансграничното сътрудничество, започнали още от предприсъединителните програми, каза Ниязи Ашиков, главен експерт в отдел „Европейско финансиране и програми“ на Община Ямбол. От 2004 г. Ямбол има договор за партньорство с община Одрин.
Той разказа, че първите проекти са били опознавателни, а екипът по европейски проекти продължава да бъде същият от 15 години. Освен седем проекта по оперативните програми, двете общини имат много общи инициативи между училища, културни институти и др. Последните три проекта са били инфраструктурни. Един от тях цели да даде нов живот на възрожденска къща в кв. „Каргон“, вторият проект е за Културно-информационен център в община Одрин, по който е реставрирана историческа къща там. От община Ямбол е бил реставриран мост в градския парк. През предходния програмен период са организирани и редица културни събития – при едно от тях е представено ямболското културно-историческо наследство – ямболските кукери.
Настоящите съвместни проекти надграждат в областта на туризма с идея да се възстановят исторически забележителности, каза още Ашиков. Той обясни, че 70 процента от средствата трябва да бъдат вложени в инфраструктура. Бюджетът на проекта е 1 милион евро, по половин милион на община. 
В Ямбол ще бъде възстановена часовникова кула от Възраждането (15-16 век). Ще има старинен часовников механизъм, ще бъде направено осветление. Другата идея е да се даде нов живот за емблематична сграда за града – Брънековата къща (1908 г.). Там ще  бъде направена възстановка на стария градски бит от Ямбол, ще бъдат облагородени и прилежащи пространства.
От община Одрин ще възстановят подобна възрожденска къща до джамията на Султан Селим, където ще има помещения – народни образователни центрове, ателиета по изкуствата, малка библиотека
Ниязи Ашиков представи и една идея на община Ямбол за възстановка на традиционен възрожденски базар около часовниковата кула. Ще бъде направен макет и копие на прочутия конски трамвай от времето на Първата световна война. Дековилната железница, наречена „конски трамвай“, е била единствена в България и втора на Балканите след истанбулската. Дългата 52 км и широка 60 см линия е свързвала Ямбол и Елхово.
„Тези проекти в продължение на двайсет години помогнаха много хората да се опознаят“, каза в заключение Ашиков. 
Началото на поредицата от конференции по проекта "Европа на Балканите: Общо бъдеще" бе дадено на 20 декември миналата година в София. Последваха форуми в Русе, Букурещ, Разград, Силистра, Габрово, Бургас и Сливен. До август 2024 г. БТА ще организира конференции в градовете Благоевград, Варна, Видин, Враца, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Самоков, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Одрин, Скопие и Солун.