Трети март е датата, която носи огромния символ на мъжеството, храбростта и куража на нашите предци, написа Радостин Василев

Трети март е денят, в който се прекланяме пред героите, пожертвали живота си по време на Руско-турската освободителна война, за да я има България. Това е датата, която носи огромния символ на мъжеството, храбростта и куража на нашите предци, които имаха смелостта да извървят дългия път към най-святата ценност - свободата, написа лидерът на "Морал, единство, чест" (МЕЧ) Радостин Василев във Фейсбук. Според него свободата е отгледана в монашеската килия на Паисий, преминава през бесилото на Левски и храбростта на Ботев. Няма да спрем да се връщаме назад към тяхното величие, защото който забравя миналото си, е обречен да няма бъдеще, казва Василев.
Но никой народ не може да се уповава само на своите мъртви герои, допълва Василев. От нас зависи дали ще бъдем достойни техни наследници. Нашите дела ще докажат можем ли да живеем в тази България, за която те са дали живота си на връх Шипка и в битките за свободата на всеки наш град. В настоящите тежки времена, една от основните ни задачи е да защитаваме националния интерес на България и да съхраняваме нашата национална памет, написа още лидерът на МЕЧ.
Днес България отбелязва Деня на освобождението на от османско иго. Трети март е обявен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г. На днешния ден се отбелязва годишнина от подписването (1878 г.) на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878), припомня отдел „Справочна“ на БТА. За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „Възшествието на престолът на императорът Александър Втори и заключение на Санстефанский мир“. С Указ 78 от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на „Освобождението на България"“ След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.