Конференция на тема „150 години от Априлското въстание – 1876 г.“, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), събра в Националния пресклуб на БТА в Сливен представители на медии, културни институции, духовенството, учители, ученици и общественици. Форумът е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа“ – за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България.
Априлското въстание е урок по търпение, мярка и памет, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев. През май миналата година трите обществени медии – Българската национална телевизия, Българското национално радио и БТА, поставиха началото на инициативата „14 века България в Европа“., припомни той. Инициативата е подкрепена от Българската академия на науките от самото начало, а през декември към нея са се присъединили с апел още 25 български историци и археолози. Инициативата предвижда от януари до април 2026 г. всеки месец да се провежда по един разговор в националните пресклубове на агенцията в центровете на четирите революционни окръга – Сливен, Враца, Велико Търново и Панагюрище, каза Вълчев.
Според журналиста и водещ на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия (БНТ) Бойко Василев Априлското въстание поставя въпроса кога българинът казва „стига“ и може ли да организира общото си дело по успешен начин. Разговорът за Априлското въстание е „дълъг, но важен“, посочи Василев, който бе водещ и на конференцията. Той акцентира върху необходимостта посланията да достигнат до младите хора, обръщайки се към участниците в конференцията и присъстващите ученици. Историческата памет да бъде предавана по начин, който достига до младите хора и ги кара да осмислят значението на свободата, подчерта Бойко Василев.
Когато има идея и хора, готови да я следват, няма сила, която да ги спре, каза по време на конференцията ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев. „Този разговор е за нас, за българите, за вас, скъпи деца. Говорейки за събития преди 150 години, ние размишляваме какви сме днес, къде искаме да бъдем и какво послание оставяме на бъдещите поколения“, отбеляза проф. Вълчев. Ректорът призова учениците да мислят за България с мечтата за свободна, силна и равноправна страна, както са мислили предците преди 150 години.
„Нашият град винаги е бил в авангарда, в челото на всички борби, които българите са водили – и за църковна независимост, и за независимо образование, и за национално освобождение“, каза кметът на Сливен Стефан Радев. Той благодари на организаторите от БТА за инициативата да съберат историци, общественици и ученици в разговор за уроците на Априлското въстание и значението им за съвременна България.
Българската православна църква е била сърцето на Априлското въстание и духовна опора на народа в стремежа му към свобода, каза архимандрит Стефан от Сливенската митрополия. По думите му ако революционните комитети могат да бъдат определени като „мозъка“ на въстанието, то църквата е била неговото сърце. Той подчерта, че много от големите възрожденци са били тясно свързани с Българската православна църква, която е съхранила народния дух и самосъзнание в годините на робство. Свободната Българска екзархия е предвестник на свободната българска държава, допълни архимандритът.
Хаджи Димитър и Стефан Караджа са вдъхновители, каза директорът на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен доц. д-р Николай Сираков. Той припомни значението на Българската легия на Георги Сава Раковски, която той определи като първото „политическо и военно училище“ на бъдещите революционни водачи. Именно там се подготвят и изграждат личности като Васил Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. „Левски изгражда комитетите си именно там, където вече има съратници, участвали в легията, и лично познати му революционери“, посочи Сираков.
Дори един герой е достатъчен, за да остави следа в историята, допълни уредникът в отдел „Възраждане“ на Регионалния исторически музей в Сливен Валерия Михнева. Тя припомни за трудностите пред местното население по време на Априлското въстание. „Хората са искали, но не са можели да се вдигнат масово, защото тук е било център на санджак с много османски войски. Но организацията е съществувала още от времето на Левски“, посочи още музейният уредник.
Историята помни водачите, но не бива да забравяме и останалите възрожденци, заяви Иван Иванов, уредник в Историческия музей в Котел. „Ние всички казваме, че Раковски е вдъхновителят на борбата за българската свобода, учителят на цялото следващо поколение революционери. Но самият Раковски винаги е подчертавал, че голяма част от това, което е той като личност, дължи на своя вуйчо – капитан Георги Мамарчев“, посочи историкът.
Почти от всяка къща в котленското село Нейково излиза въстаник, заяви кметът на населеното място и председател на фондация „Стоил войвода“ Христо Колев. Той отбеляза, че в Сливенския революционен окръг въстанието не се развива според предварителния план. По думите му, комитетите са изчаквали помощ от Румъния, но част от дейците, сред които Стоил войвода, решават да действат. Колев подчерта, че паметта за тези събития се пази жива в Нейково и Жеравна.
Клубовете „Млади възрожденци“ съществуват в цялата страна, но в Сливен те са най-многобройни. Това каза Георги Георгиев – историк и преподавател в Професионалната гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“ по време на конференцията. Основната цел на клубовете е децата да се запознаят с делото на значими исторически личности, посочи Георгиев.
Сливен и Котел са били „център на икономическото развитие в целия регион“ и именно оттук е тръгнало Априлското въстание. Това заяви журналистът и главен редактор на сливенската медия „Звънар“ Доброслав Иванов. Той подчерта и духовното измерение на борбата за свобода. „Тези хора са били и защитници на християнската ни българска православна вяра. Един от тях дори е станал светец – Свети Димитър Сливенски, чиито мощи се намират в катедралния храм „Свети Димитър“. А Хаджи Димитър е бил обявен от Христо Ботев за светия в неговия календар от 1875 г.“, посочи Иванов.
Учениците в Сливен са наследници на славно минало и са „генно заредени с родолюбие“, каза директорът на Основното училище „Христо Ботев“ Денко Делчев. Той подчерта, че самото местоположение на училището носи историческа памет. „Училището се намира на 100 метра от къщата на Хаджи Димитър, която днес е музей. То е в квартал „Клуцохор“, където е роден Хаджи Димитър и където са се случили много от неговите подвизи. Това е училището, чието настоятелство преди години връща Добри Чинтулов в Сливен, след като е бил учител в Ямбол“, припомни Делчев.
Априлското въстание е било преди всичко политически акт, насочен към привличане на вниманието на Европа. Това каза ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, отговаряйки на въпроса на ученика от Основно училище (ОУ) „Христо Ботев“ в Сливен Иван Ефтимов по време на форума. Конференцията завърши с рецитал на третокласници от сливенското Начално училище „Васил Левски“ на стихотворение на Ангелина Жекова, посветено на Апостола на българската свобода.
След форума цветя пред паметника на Стоил войвода в родното му село, което носи неговото име, поднесоха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев и журналистът Бойко Василев. По-рано днес те се включиха и в общоградското честване в Сливен пред паметника на Васил Левски в Сливен, по повод 153-тата годишнина от гибелта на Апостола на свободата.