Трябва да помним трагедията от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки или сме обречени да ги повторим, заявиха от "Бюлетин на ядрените учени"

Трябва да помним и да размишляваме върху ужаса и трагедията от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки или сме обречени да ги повторим, заяви в писмено интервю за БТА Александра Бел, президент и главен изпълнителен директор на организацията "Бюлетин на ядрените учени", по повод 81-вата годишнина от американската атомна бомбардировка над японския град Нагасаки.
На 9 август 1945 г. е извършена втора атомна бомбардировка над Япония - над Нагасаки, която отнема живота на 70 000 души. Първоначалната цел за бомбардиране е Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Атомната бомбардировка над Нагасаки е три дни след тази над Хирошима - на 6 август 1945 г., която унищожава града и убива около 140 000 души. Преди три дни Хирошима отбеляза 81-вата годишнина от американската атомна бомбардировка.
"Бюлетинът на ядрените учени" е неправителствена организация със седалище в Чикаго, основана през 1945 г. от учени, сред които Алберт Айнщайн и Дж. Робърт Опенхаймер. "Бюлетинът" започва като спешна инициатива, създадена от учени, които са видели неотложна необходимост от обществено осмисляне на събитията след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, посочват от организацията на своя сайт.
Хирошима и Нагасаки - 81 години по-късно
Годишнините от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки трябва да служат за две цели: да почетат загиналите и като призив да се гарантира, че ядрените оръжия никога повече няма да бъдат използвани, посочи Александра Бел. Според нея в продължение на 81 години човечеството успява да избегне нова употреба на ядрени оръжия, но тенденциите отново сочат към нарастваща опасност. Наследството им трябва завинаги да ни напомня какво е заложено на карта и нуждата всички държави да работят за предотвратяване на всякакво по-нататъшно използване на ядрено оръжие, добави Бел.
Експертите са единодушни, че е от решаващо значение държавите, разполагащи с ядрено оръжие, да предприемат дипломатически усилия за намаляване на ядрените заплахи. Това включва започването на нови преговори за контрол над въоръженията между САЩ и Русия след неотдавнашното изтичане на срока на действие на договора "Нов СТАРТ", потвърждаването от всички страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) на ангажимента си към основните му принципи, както и спазването от всяка държава на глобалния мораториум върху опити с ядрени взривове, коментира Александра Бел.
По думите на Бел, диалогът по тези въпроси трябва да бъде предмет на глобален интерес, а не само отговорност на няколко политици в ядрени държави. Всяка държава има своята роля в насърчаването на мерки за намаляване на ядрените рискове и в участието в многостранни диалози със своите съседи, приятели и дори противници, за да се постигне напредък в областта на ядрената сигурност, контрола над въоръженията, неразпространението и, евентуално, разоръжаването, заяви президентът на "Бюлетина на ядрените учени".
Часовникът на Страшния съд
В началото на 2026 г. "Бюлетинът на ядрените учени" настрои Часовника на Страшния съд на 85 секунди преди полунощ - теоретичната точка на унищожение. Това е с четири секунди по-близо, отколкото показваха стрелките миналата година. Организацията създава часовника през 1947 г., за да предупреждава обществеността колко близо е човечеството до унищожаването на света. 
Александра Бел обясни, че оценката е резултат от анализ на нарастващите рискове в четири ключови области: ядрения риск, изменението на климата, биосигурността и разрушителните технологии.
Изминалата 2025 г. бе белязана от нарастващи напрежения, конфликти между ядрени сили и общо пренебрегване на необходимостта от управление на ядрените рискове, посочи Александра Бел. Конфликтите, в които участват държави, разполагащи с ядрено оръжие, продължаващото ядрено въоръжаване от страна на Китай и забавянето на напредъка в преговорите за контрол над въоръженията са фактори, които будят тревога. Тези тревожни тенденции продължават и през 2026 г., като няма признаци, че световните лидери притежават политическата воля или куража да променят курса, коментира Бел. Според нея глобалният ядрен риск е по-висок, отколкото е бил от края на Студената война.