Необходимо е да се преосмисли практиката на нашия Конституционен съд и на българските съдилища, така че да се гарантират равни права на българите с другите европейци. Това заяви пред БТА Теодор Славев, програмен директор в Българския институт за правни инициативи.
Славев е модератор на международна конференция за правата на ЛГБТИК+ хората в Европа, която се състои днес във Френския институт в столицата.
Форумът е важен, защото дава международна перспектива и анализира българската ситуация във връзка със стандартите за върховенство на правото, човешките права и положението на ЛГБТИК хората в България, каза Славев. По думите му положението се влошава от гледна точка на нормативната рамка и практика на съдилищата, на Конституционния съд, които са в разрез с решение на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.
Не става въпрос да се налага някаква пропаганда, идеологизация на деца или на други хора, а за това да се решават съвсем практични въпроси на хора, които реално съществуват в ежедневието, каза Славев. Той даде като пример въпросите, свързани със здравеопазването на хората в еднополови двойки с техните деца, унаследяване, социална защита.
Един от интересните аспекти, който се обсъжда днес на форума, е връзката между нагласите на обществото към приемането, към гарантирането на права и нормативната рамка, която е много динамична, посочи Славев. В Европа ситуацията е различна - има държави като Латвия, където съдът изпреварва гарантирането на правата на ЛГБТИК хората преди обществото изцяло да ги е приело или да има някакви притеснения по този въпрос и други държави, в които нещата са по-изостанали, каза анализаторът.
Той подчерта, че Европейската комисия, Съдът на ЕС, Европейският съд по правата на човека са категорични, че не може една държава да отнема права, които са гарантирани в друга държава, когато става въпрос за хора с различна сексуална ориентация. Така че това, което ние трябва да направим, е да спазваме приложимото европейско право, заяви Теодор Славев. Според него обаче това не се случва преди всичко заради политическия наратив в България. Подобен език на омразата, подобни сценарии и стратегии за разделение на обществото, на създаване на изкуствени врагове, на нагнетяване на омраза към различните, са част от мрежа на външно влияние, които целят дестабилизиране на европейските общества, коментира политологът. Според него България е много пропусклива към такива влияния, които се използват не са само у нас, но и в САЩ, както и в други западни държави. Разликата е, че там институциите и гражданското общество са по-рефлексивни да отговарят на такива атаки, каза Теодор Славев.
Според Славев определени партии у нас използват това обществено напрежение, нагнетяват го именно с цел да придобиват определен политически капитал. Но това е много краткосрочна стратегия, която в дългосрочен план води до още по-голямо недоверие, включително и към партиите, които насърчават езика на омразата, каза Славев.