„Света Петка Търновска е много почитана в троянския край и това много добре си личи от храмовото строителство. На територията на Троянска духовна околия има пет храма, които са посветени на света Петка“, каза за БТА д-р Десислава Вутова, уредник в Музея на занаятите в града.
Майсторът е един от изключително добрите възрожденски строители – Константин от Пещера. През 1835 г. той издига два храма в региона паралелно – нашата троянска църква „Св. Параскева“ и църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир. Като архитектурен тип църквата „Света Параскева - Петка“ в Троян е трикорабна псевдобазилика. В първоначалния си вид тя е била без купол, такова е било изискването на времето, в което е строена. Куполът е издигнат след Освобождението, разказа д-р Вутова.
Тя посочи, че от 2013 г. в троянската църква се пази и една светиня, дарена от архиепископа на Яш и митрополит на Молдова и Буковина Теофан – чудодейните одежди на Света Петка Търновска (Българска).
През втората половина на 20 век в Яш, където се пазят мощите на светицата, се утвърждава една нова традиция – тялото на св. Параскева (Петка) да бъде преобличано няколко пъти в годината. Това се случва в навечерието на пет от големите християнски празници. Дрехите (саванът), с които са покрити мощите на светицата, се изработват специално за събитието и се шият само в два от манастирите, които се намират в близост до град Яш. Тялото се преоблича по специален църковен чин и преоблечените одежди се подаряват на църкви с патрон света Петка, както в румънските земи, така и извън тях, разказа музейният уредник.
„Нашият храм се е радвал винаги на подкрепа от местните троянци. Още от самото си създаване той е бил едно голямо усилие на местната общност на православните българи. Специално майстори от град Дебър са дошли и църквата се води за един от големите възрожденски храмове от този период, въобще по българските земи“, каза протойерей Отец Войден Божков, наместник на Троянската духовна околия и председател на църквата „Света Параскева – Петка“ в Троян.
Той посочи, че църквата е първата институционална сграда, която местните троянци правят и първата сграда, която след като градът е опожарен през Руско-турската война, те възстановяват. След опожаряването на храма, от него остават само дебелите стени и две ценни икони – на Света Богородица и на Исус Христос, с обгорени гърбове, но непокътнати изображения.
„Това показва вярата на местните българи православни християни, които с дарения и всякакви усилия са спомагали - и богати, и бедни да поддържат своя духовен център“, смята той.
Отец Войден разказа, че в троянският храм е пял самият Васил Левски, който е бил йеродякон и много добър църковен певец. В памет на тези събития върху клира на певницата има изображение с датите, на които е засвидетелствано неговото участие в богослуженията.
„Нашият край държи на традициите, важна част от които са не само историческите, а и духовните, тъй като духовността е нещо, което прави и един човек, и една общност здрава. Не случайно нашето Възраждане започва именно от Църквата, след това продължава през читалищата и другите институции и накрая държавата ни се възражда след пет века робство“, завърши отец Войден Божков.