Тук е рай, в България се живее много по-добре, отколкото в чужбина. Това каза в интервю за БТА плевенчанката Йорданка Танева по повод инициативата "Избирам България" на Министерството на труда и социалната политика. БТА започна да публикува истории на българи, които споделят защо са решили да се завърнат от чужбина в родината си.
Заедно със семейството си Йорданка живее девет години в Германия, но любовта към родината и увереността, че няма по-добро място за децата ѝ от България, я връща у дома.
Йорданка е родена и израснала в Плевен. Заминава да учи в университет в София, където се запознава със съпруга си Георги. Създават семейство, раждат им се две деца – син и дъщеря.
„Живеехме добре в София - имахме си работа, жилище. Работата на съпруга ми обаче беше такава, че той пътуваше доста. Работеше на хонорар към немска компания и когато от там му предложиха постоянно място в Германия, го приехме като възможност да сме повече време заедно, но и като приключение”, разказа Йорданка.
Тогава синът е вече ученик, а дъщеря им е в детска градина.
„Не беше лесно, защото бяхме вече на около 40 години, аз не знаех немски, съпругът ми използваше предимно английски език в работата си. И така трябваше всички да започнем да учим немски, за да можем да се интегрираме. Реално започнахме почти от нулата”, спомня си плевенчанката.
„За радост всичко стана много бързо. Тогава разбрах, че човек, който тръгва с отворено сърце и е трудолюбив, нещата му се подреждат, а хората откликват. Колкото и да са студени немците, ни приеха и ни помагаха”, допълни тя.
Йорданка започва интеграционен курс, намира си и работа. Децата също учат интензивно немски език. Семейството се устройва в селце с около 350 жители, купува си къща, заживяват така, както са мечтали.
„Първите няколко години беше една еуфория да постигнем всичко, което искаме и го постигнахме. И тогава дойде ковид пандемията. Тогава осъзнах, че най-щастливите ми мигове са били или когато някой наш роднина ни идва на гости, или когато ние се връщаме в България. Общо взето отпуските сме в България, а наши познати обиколиха света”, разказа плевенчанката.
По думите на Йорданка именно по време на ковид пандемията, заради изолацията и невъзможността за пряк физически контакт с близките, които са в България, осъзнават колко са самотни.
„Винаги е имало една тъга в нас, едно чувство, което те хваща за гърлото – аз например не си пусках БГ радио, защото започваше да ми се плаче, да не говорим за гайди или народна музика. На Нова година, когато се събирахме с приятели и си пускахме правото хоро, се чувствахме като сирачета, които си спомнят за майка си. Хваща те за гърлото тази липса и чувство за непринадлежност там, където си“, допълни Йорданка.
Така у нея започва да назрява идеята за завръщане. Има и преломен момент, който помага на семейството да вземе решението.
„Първо беше пандемията. След това се смени обстановката в компанията, в която работеше съпругът ми. Той се беше издигнал като ръководител на отдел, но започнаха неразбирателства с новите шефове. Писна му и реши да се върнем в България. Аз нямаше да взема това решение сама. И смятам, че за много българи това е една от пречките – единият иска да се върне у дома, и то в повечето това случаи е жената. Затова трябва да дойде времето и другият да узрее и да се случат нещата“, категорична е плевенчанката.
В Германия семейството на Йорданка и Георги живее от 2013 г. до май 2022 година.
Връщат се в България, но не и в София, избират Плевен.
„Плевен е нещо средно между София и по-малък град, но има всички удобства. Аз съм и много свързана с моето семейство, с майка ми, имам и сестра близначка, с която сме близки, имам и много приятели. Бизнесът ми се развиваше в Плевен. Мъжът ми ме подкрепи и той се чувства добре сега тук, в Плевен“, подчерта Йорданка.
За семейството следва нова адаптация. Продават всичко в Германия, а децата, макар и пораснали, трябва да се адаптират отново. Дъщеря им в момента е ученичка в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици в Плевен, синът е в Берлин, тъй като по време на преместването, той вече учи там.
„Да се върнеш в родината е много по-лесно, защото тук и стените помагат, имаш близки, имаш приятели. Първоначално не знаехме къде ще живеем, какво ще работим, но организирахме нещата. Много хора ни питаха защо се връщаме, казваха ни „всичко ви беше наред там“, ама не беше, само изглежда така. И близките ни казваха, че ако ние сме добре и те са добре, но не са добре и ние не сме. Много ми е тъжно за разделени баби и внучета, които се виждат по един път в годината. А децата разцъфват като се приберат в родината – сред близки, на слънчице, с хубава храна. Тук е рай, в България се живее много по-добре, отколкото в чужбина“, каза също Йорданка.
След като избират Плевен за мястото, където ще живеят, купуват жилище. Съпругът Георги продължава да работи за същата компания в Германия, но вече онлайн. Йорданка продължава бизнеса си, който има преди да заминат за Германия и който също е онлайн в сферата на здравето и красотата.
„Много сме щастливи, успяхме да изградим отново живота си тук доста лесно и бързо. Аз често казвам, че се чувствах като рибка, която е била на сухо и отново са я пуснали във водата“, добави плевенчанката.
В момента Йорданка е активен член и администратор на фейсбук групата „Ела си у дома“. Тази общност има за цел да помага на завърнали се българи и на такива, които все още се колебаят дали да предприемат тази стъпка. Организират срещи по градове, на които споделят своя опит или помагат за адаптацията на току-що завърнали се от чужбина.
А на българите, които все още се колебаят дали и кога да се върнат в родината, Йорданка казва: „Завръщането е възможно и не е трудно, има възможности в България, чакаме ви. Не се страхувайте, вземете решение и си елате с отворено сърце, защото родината има нужда от вас“.