Участвахме в това държавата да заработи по начина, по който функционира и сега, каза Димитър Манолов от Конфедерацията на труда „Подкрепа“

Участвахме в това държавата да заработи по начина, по който тя работи и сега. Това каза за БТА президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ по повод 37-ата годишнина на синдиката, която се отбелязва на 8 февруари. По думите му не всичко през тези години е било успешно, а някои неща остават нерешени. От всички организации, които тогава бяха на терен, като че ли останахме само ние и колегите от КНСБ, добави Манолов.
По думите на Манолов и през 2026 г. КТ „Подкрепа“ ще участва в търсенето на решения на някои проблеми, свързани с работещите българи. Всеки ден се появяват нови предизвикателства, на които ще трябва да отговаряме по един или друг начин, каза президентът на синдиката.
Директивата за адекватните минимални заплати 
Основното предизвикателство в момента е включването в българското законодателство на изискванията на европейската директива за минималната работна заплата и за колективното трудово договаряне – тема, по която сме изключително назад и сме изпуснали всички срокове, заяви Манолов.
Бяхме домакини на целия този процес, за да направим каквото можем и да отговорим на тези изисквания, коментира президентът на КТ „Подкрепа“. Той посочи, че целта не е била постигната. По думите му търсенето на консенсус ще продължи. Манолов изрази надежда, че разговорите за директивата и нейното прилагане в българското законодателство ще се случат. Той определи като хубава идеята минималната работна заплата временно да бъде половината от средната, но поясни, че в дългосрочен план трябва да се промени.
Бюджет и еврозона
Според Димитър Манолов е предизвикателство това, че държавата започна новата година с т.нар. удължен бюджет. Това означава, че сме пропуснали една година от развитието си, смята той. И добави, че това се е случило на фона на влизането на страната ни в еврозоната.
Има твърде много системи, зависими от бюджета - общините, железопътният и градският транспорт и др., каза Манолов. По думите му една от сферите, която страда от липсата на редовен бюджет, е културата. Според него там са били необходими минимални средства за решаването на недофинансирането на библиотеки, галерии, читалища, театри и др.
Ако бюджетът бъде приет в средата на годината, може да се поправят някои неща, а за бюджета на текущата и на следващата година трябва да се говори едновременно, заяви президентът на КТ „Подкрепа“.
Относно въвеждането на еврото, Манолов смята, че е можело да има по-добра информираност за процеса и по-плавен преход.
Пенсионна система и пазар на труда
Според Манолов и през тези години предстои разговор за състоянието на пенсионната система. В тази връзка той припомни, че КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи втория пенсионен стълб, с които се въвеждат мултифондове.
Формално ще има възможност за избор, но на практика това няма да се случи. Над 80% от осигурените във втория стълб не са избрали сами пенсионния си фонд, а са служебно разпределени, каза Манолов за част от аргументите на синдиката. Аз съм за допълнително пенсионно осигуряване, но то трябва да бъде честно и в полза на осигурените лица, коментира той.
Според Манолов пенсионната система има още нерешени проблеми. Той даде пример с минималната пенсия. Няма нито една минимална пенсия, която да не е дотирана от държавата. От години настоявам за математическа връзка между минималната работна заплата и минималната пенсия, така че човек, осигурявал се цял живот на минимална заплата, да получава реална минимална пенсия, каза той. Пенсията трябва да замества дохода от труд, а не да бъде социално подпомагане, обясни президентът на КТ „Подкрепа“.
По повод идеята добавката към пенсиите за Коледа и Великден да бъде гарантирана чрез закон, Манолов каза, че вече е станало традиция тази подкрепа за пенсионерите да се дава преди двата големи празника, като не очаква това да бъде прекъснато, за да се наложи записване в законодателството.
Манолов коментира предложенията за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По думите му предложението за увеличението на квоти за работници от трети страни „не бива да се развива по начина, по който се предлага“. В България има над милион и половина души в трудоспособна възраст, които не работят. Резервите трябва да се търсят в тази група, обясни позицията си Манолов. По думите му вносът на работна ръка е лесно решение, но в краткосрочен план.