Удължителен закон на бюджета или вторият вариант, предложен от правителството в оставка, е по-добре да бъде приет, дебатираха в бюджетната комисия

Бюджетната комисия прие удължителния закон на бюджета за 2026 г., внесен от правителството в оставка на премиера Росен Желязков.
„За“ гласуваха 13 депутати от комисията, „против“ бяха четирима и един "въздържал се".
Вчера правителството в оставка предложи на парламента да одобри Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
На заседанието министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова представи мотивите към законопроекта. 
В дискусията президентът на КНСБ Пламен Димитров отново изрази позицията на синдикатите за необходимостта депутатите да разгледат внесения вече проектобюджет за 2026 г., а не удължителния закон. Той посочи, че се върви към замразяване на заплати, изброявайки секторите, които ще бъдат засегнати, най-вероятно в следващите шест месеца докато се проведат избори, състави ново правителство и се приеме редовен бюджет. Дайте си сметка, това са половин милион български граждани, на които плаща правителството, без държавните служители, без сектор „Сигурност“, като сложим техните семейства, един милион души, които ще бъдат пряко засегнати, че ще има удължителен закон, се обърна към депутатите Димитров. Той апелира за внасяне на проектобюджета за 2026 г. в зала, за да знаят по думите му българските граждани на кого да благодарят и на кого да не благодарят, защото отиваме на избори. 
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов също апелира да се потърси възможност за намиране на компромис и да се разгледа внесеният проектобюджет за догодина. Той коментира, че уважава аргументите на всички политически сили, защото така работи демокрацията, но по думите му ситуацията е много критична и въпросът е да се намери пътят да се случи това, защото оттук нататък всичко, което ще се случва, ще е по-лошо и от него никой няма да спечели. 
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев коментира, че гласуваха "против" при разглеждането на първо четене на закона за държавния бюджет, обяснявайки, че този бюджет върви с фискално-структурен план, който е нотифициран в Брюксел и който предвижда увеличаване на данъчно-осигурителната тежест през 2027 г. и 2028 г. Василев добави, че това е против политиките, които смятат, че трябва да се следват и които са следвали между 2021-2024 г., добавяйки, че тогава не са позволили вдигане нито на осигурителните ставки, нито на данъчните ставки. 
Според Василев няма проблем в удължителния закон част от проблемите, които синдикатите повдигат, да бъдат адресирани.
Не е хубаво да се заблуждават хората, разбирам каква е вашата цел, до голяма степен вие си я постигнахте - изкарахте хората на улицата, обяснихте колко е лош бюджетът и че е заложено увеличаване на данъците, се обърна министър Теменужка Петкова към Асен Василев, цитирайки решение на МС от ноември 2023 г., с което в качеството му на финансов финистър предлага увеличаване на данъци. „Хората имат право да протестират, ние нямаме нищо против хората, но вие с цялото си ясно съзнание и с всички неща, които сте сътворили в публичните финанси, се опитвате да продължавате да ги манипулирате, което не ви прави чест. Никой няма намерение да увеличава данъци“, посочи тя. 
Мартин Димитров („Продължаваме промяната-Демократична България“) коментира, че „не трябва да се спекулира, че някой е организирал протестите и е свалил доброто правителство“. Истината е, че това, което направихте - всичките ви грешки по отношение на бюджетната политика, цялото самозабравяне предизвика протестите, каза той. Ние искаме да имаме най-добрата среда от относително ниски данъци за развитие на икономиката, затова тези два бюджети ни бяха проблем, защото с тях това управляващо мнозинство начертаваше ясния път за повишение на всички данъци и осигуровки и това би спряло догонването на средноевропейските доходи, посочи Димитров. Той също смята, че въпросите, които поставят синдикатите, могат да бъдат обсъдени и да се търси решение в удължителния бюджет. 
Председателят на БТПП Цветан Симеонов отбеляза усилията от работодателските и синдикалните организации по редакцията на проектобюджета, но добави, че обстоятелствата се промениха и сега се обсъжда удължителен закон. Според него проектът на удължителен закон е по-добър от предишния вариант 2 на бюджета за догодина. Предишният вариант 2 предвиждаше отново парите да се събират от реалния сектор, тези пари щедро да се раздадат на бюджетния сектор, а отново да бъдат поставени българските работодатели в ролята на догонващи и конкуриращи се с онези, които получават парите си и несъразмерните увеличения от събраните от реалния сектор, посочи Симеонов. Той добави, че този удължителен закон е по-добър още в една насока, защото той очевидно няма да раздава пари, които още не са събрани. БТПП ще подкрепи всяка увеличение на заплатите, включително и в бюджетния сектор, което е обещано, но след постигане на определени цели, посочи още той.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също изразиха подкрепа за удължителния бюджет. Държавният бюджет е инструмент за финансиране на политиките на едно правителство, в настоящата ситуация, считаме, че бъдещото управление на държавата трябва да предложи редовен бюджет, който да отразява предвижданите от него политики, обясни изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов. 
При така създалата се политическа ситуация очевидно редовен бюджет няма как да бъде приет, посочи заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев, добавяйки, че ако започне да се разглежда, не е ясно на какво ще заприлича в зала. Колкото и да има проблеми, е по-добре да имаме един удължителен закон, отколкото да нямаме бюджет. Не ни харесва удължителният закон, но го подкрепяме в този вид, защото трябва да има ясно, редовно правителство или някакво друго, което да се ангажира с конкретни политики, каза той.
Заместник-изпълнителният директор на КРИБ Боян Николаев посочи, че ако може в комисията да се формира пълно единодушие и пълен консенсус за продължаване на бюджетната процедура, да бъде заявено пред камерите, а ако не може, тогава да се продължи с удължителния бюджет.
Не успяхме, г-н Николаев, така че продължаваме с удължителния бюджет, отговори му председателят на комисията Делян Добрев.
Тогава да бъдем практици, прагматици, бизнесът също ще има неудобства, но не сме тръгнали да правим революции, каза Николаев. Ясен е прагматичният подход, щом не сте успели, значи продължаваме с удължителния, добави той. 
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева поиска, ако е възможно в законопроекта да бъде записано, че субсидиите и трансферите за общините се разплащат на база достигнатите в края на 2025 г., а не през 2025 г., както е посочено в момента. Тя добави, че така беше записано и в предходните удължителни закони и обясни, че това е важно, защото в декември има разлика в субсидиите и трансферите спрямо тези, които са били през януари 2025 г. 
Относно възможността общинските съвети да приемат т. нар. разчети, Георгиева припомни, че общините не могат да приемат своите бюджети, докато не бъде приет държавният бюджет, а същевременно, освен делегирани от държавата дейности, освен субсидии и трансфери, разходват и собствени средства, събрани от местните данъци и такси. Тези средства ги разходваме за капиталова програма, за читалищата, за пенсионерски клубове и за спортните клубове, посочи тя, като в тази връзка от НСОРБ поискаха да има разпоредба, която позволява общинските съвети да приемат разчети за разходването на средствата, събрани от местните данъци и такси.
От „Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят удължителния бюджет. Смятаме, че изпадаме в една безпътица в момента и това е защото и синдикати, и бизнес, и тези, които ни управляваха и все още имат и правителство, приеха „насилствено“ влизане на България в еврозоната. Това доведе до един „фалшив“ бюджет, с фалшиви показатели, нереалистични, каза Цончо Ганев от партията.
Председателят на ПП Асен Василев каза, че ще подкрепят удължителния закон, защото държавата трябва да има предвидимост и за бизнеса, и за работещите, а има неща, които чисто технически трябва да бъдат уредени, за да няма прекъсвания на плащанията. Той добави, че в някои части на законопроекта ще поискат корекции. 
Красимир Йорданов от БСП коментира, че ситуацията е изключително сложна, добавяйки, че изразяват съгласие и подкрепа за казаното от синдикатите. Докато имаме физическа възможност (откъм време) да приемем консенсусния бюджет за 2026 г., който беше между работодатели, синдикати и Министерството на финансите, ние няма да подкрепим удължителния бюджет, ще се въздържим, каза той. Смятаме, че би могло да се направи такова усилие този бюджет, който е консенсусен, да бъде приет, добави Йорданов.
Мария Илиева  („Величие“) каза, че тяхната парламентарна група няма да подкрепи удължителния бюджет. Хората, които протестираха, искаха да падне правителството заради това, че политиките, които упражнява, не са тези, които те искат да видят, посочи тя. 
Снежанка Траянска („Има такъв народ“) посочи, че биха подкрепили така предложения бюджет, както и ще подкрепят и удължителния бюджет, защото това е възможното решение, за да може публичните финанси да продължат да изпълняват своите функции след Нова година.
До тази ситуация се стигна поради една проста причина и тя е арогантността и наглостта, която това правителство и стоящото зад него мнозинство проявиха, затова призовавам Министерството на финансите и г-жа Петкова да се въоръжат с повече смирение и покаяние, посочи в рамките на дискусията Красимир Манов (МЕЧ).