Усилията на институциите срещу насилието между деца представиха от различни министерства на кръгла маса в парламента

Усилията на институциите срещу насилието над и между деца отчетоха на кръгла маса в парламента представители на различни министерства. Организатор на дискусията е парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. Като комисия предлагаме създаване на реална статистика на деца, проявили агресия, на пряка връзка между класен ръководител, психолог, директор, обясни председателят ѝ Росица Кирова. На дискусията с над 120 участници присъства и председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов посочи, че МВР работи активно по случаите на тормоз и агресия, упражнявани от групи младежи. Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е обнародван в средата на миналия век - през 1958 г. и въпреки че през годините многократно е променян, трудно отговаря на предизвикателствата в нашето съвремие, коментира той. МВР активно участва в подготовката на изцяло нов закон за детското правосъдие, за изготвянето на който е създадена междуведомствена работна група, каза Филипов.  
Заместник-министър на правосъдието Михаела Мечкунова, ръководител на работната група за изработване на нов закон за детско правосъдие, коментира, че сега разбира защо законопроектите през годините не са успели да бъдат завършени. Тя посочи, че създаването на един такъв закон, освен юридически елемент, има и чисто човешки и морален аспект. Имаме спорни моменти, които не могат да намерят все още разрешение, каза Мечкунова и уточни, че те са по отношение на работата с малолетните правонарушители. Имаме голямо разминаване по отношение на вижданията какъв трябва да бъде законът, дали трябва да обхваща малолетните или не трябва, допълни заместник-министърът. Децата правонарушители в 80% от случаите са жертва на насилие, посочи Мечкунова като извод от работата дотук. 
Заместник-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев посочи, че насилието над и между деца е симптомен проблем в обществото ни като цяло. По думите му децата, жертви на насилие, и децата насилници са деца в риск, те копират други модели на поведение, видени и в семейството, и в живота, и в обществото. Настояваме за бързи промени в Семейния кодекс за защита интересите на децата и бързо решаване на споровете и ефективно правоналагане впоследствие, подчерта Иван Кръстев. Нека да създадем обществена нетърпимост към налагане от публични лица, вкл. и чрез медийни канали, на модели на поведение, водещи до насилие, защото децата нямат защитните механизми да осмислят това, което виждат на екрана, призова зам.-министър Кръстев. 
Заместник-министър на образованието и науката Наталия Михалевска коментира, че авторитетът на учителя не е същият за децата от поколението Z. Всички промени, които министър Вълчев инициира в Закона за училищното и предучилищното образование, всъщност са това – стремеж да се засили възпитателната функция, но по подходящ начин, независимо дали говорим за нов предмет „Добродетели и религии“, дали говорим за нови стъпки преди санкциите или превенция, посочи тя. Изграждането на позитивен училищен климат считаме за най-важно, това е промяна на средата, на отношенията, на обученията на учителите и на всичко, което допринася, за това да има правила, основани на уважение, на сътрудничество, а не на наказания, отбеляза Михалевска. Тези над 1400 училищни психолози, които вече са назначени в българските училища, както и над 700 педагогически съветници имат своята роля и функции, но трябва да бъдат още повече подпомогнати с инструментариум, посочи заместник-министърът и благодари за предложението за база данни за децата, които са в риск. 
Заместник-министър на спорта Стоян Андонов се спря на програмата „Спорт за деца в риск“ и отбеляза, че заниманията със спорт помагат на деца в неравностойно положение да се приобщят към своите връстници. Ако времето им се уплътни достатъчно смислено с такива занимания, може би ще остава по-малко време за телефони, за субстанции, за занимания от рода да се снимаме как се бием на улицата, коментира той. Заместник-министърът на спорта допълни, че ще продължат да разширяват тези програми сред подрастващите.  
Зам.-омбудсманът Мария Филипова смята, че занапред трябва да се работи за обединяване усилията на родители, психолози, учители, училищни директори, както и за повишавана информираността им как отговорят при съответно поведение на децата. Да се не се забравят рисковете от свободния достъп до дигитално пространство, посъветва Филипова. Според нея е необходимо реформиране, но то не трябва да е твърде рязко.
Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Ивайла Касърова отбеляза, че най-важното е превенцията, децата да знаят кое е добро и кое е лошо. Тя посочи, че ДАЗД ползват различни канали да стигнат до подрастващите. Касърова отбеляза, че Националната телефонна линия за деца 116 111 работи 24/7. Съвременните деца прекарват голяма част от времето си пред екранни устройства и затова разработихме и чат приложение, защото те харесват този начин на комуникация, готвим и едно мобилно приложение, за да могат да споделят за всяка тема, която ги вълнува, допълни Касърова.