Увеличава се броят на децата с аутизъм и говорни разстройства през последните години, каза логопедът и клиничен психолог Мария Мировойска

„Случаите на деца с аутизъм и близки до аутистичния спектър се увеличават през последните години, въпреки че липсва обяснение на това. Има и много, много деца с различни говорни увреждания, каза Мария Мировойска за БТА. Тя е логопед и клиничен психолог с близо 38 годишна практика у нас и чужбина, и управител на дневния Център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства в Троян от 2019 г. насам.
Като цяло, децата, които имат нужда от логопед сега, са много повече от децата, които имаха нужда от логопед през 90-те, разказа Мировойска.
„В началото аз бях единственият логопед в града, сега знам за осем логопеда и това е абсолютно недостатъчно. Случаите се увеличават като нарушенията варират от функционално изоставане в развитието, през нарушения във фонематичните възприятия, дислексия, дисграфия, дискалкулия и т.н.“, каза тя.
Мировойска подчерта, че трябва да бъдат разграничавани функционалните от органичните речеви разстройства. Речевите увреждания на функционално ниво могат да се преодолеят трайно с помощта на специалист, докато в случаи, при които става въпрос за органичните увреждания, терапията може да се окаже неуспешна.
В момента логопедите в центъра, който Мировойска управлява, работят с около 60 деца, а в листа с чакащи има 10. През миналата година през институцията са преминали 120 деца, изписани са около 30. 
Освен деца с логопедични проблеми, там подкрепа могат да получат и деца с всякакъв вид диагнози и с различна тежест на увреждания: синдром на Даун, аутизъм, различна степен на умствени увреждания, с генетични синдроми, с общо недоразвитие на речта, със забавено речево развитие, с поведенчески отклонения и двигателни увреждания. Има и възможност за обслужване по домовете на деца, които са неподвижни, разказа Мировойска.
В центъра като услуги се предлагат: логопедична и психологична подкрепа, рехабилитация, когнитивна и социална подкрепа, трудова терапия. Тук се намира и единствената в общината сензорна стая, в която се компенсират сензорни дефицити, което е основата на когнитивната дейност.
„Деца, които имат дефицит в сензориката, в някакъв вид перцепция – зрителна, слухова, тактилна и т.н., впоследствие имат липси в когнитивната дейност и преработката на информация. Именно тези липси се отработват в сензорната стая“, обясни тя и добави, че в центъра има и зала за рехабилитация, в която се правят елементи на ерготерапия.
Ако до около четвъртата година речта на детето е неразбираема, лепетна, има неправилно произношение на звукове, разменят се срички и словоред, речта е изпълнена с аграматизъм, не може да направи елементарно разказче, тогава вече трябва да се потърси помощ от логопед, препоръчва Мировойска.
„Ако дете в семейството има речеви увреждания, не е задължително следващото дете също да има проблем. Може, евентуално, малкото дете да подражава на голямото, но в един момент то ще проговори нормално, стига да няма унаследени фактори“, каза логопедът.
„Не смятам, че електронните устройства са меродавен фактор за проговарянето. При деца, които по-късно проговарят следва да се търси по-скоро някаква фамилна обремененост“, каза Мировойска.
Тя подчерта, че трябва да бъде обърнато специално внимание на децата с екранна зависимост, която е нещо съвсем различно от аутизма и речевите разстройства. 
Те могат да говорят, но нямат необходимост да комуникират, защото получават стимул чрез екраните на различни устройства. Това им пречи да реагират на нормални стимули, да се забавляват сами и поражда необходимост от непрекъсната ангажираност на вниманието. „Това се превръща в патология – децата започват да мислят по начина, по който им се поднася информацията чрез устройствата и се откъсват от реалността още от детската градина“, каза Мировойска. Тя изрази тревога от начина, по който децата се изолират и се превръщат в индивидуалисти, за които става трудно да се впишат в обществото.
„На детето от четири до седем години трябва да се дава това, от което има нужда, а не това, което иска. То трябва да се научи да преодолява трудности, да бъде отлагано времето на задоволяване на неговите желания“, е съветът на Мировойска като специалист по детско развитие.
Тя открои ролята на родителите при справянето с речевите проблеми и не само. „При нас детето идва два часа седмично, ако не се следват съветите на специалистите и не се работи вкъщи, няма как да се получат нещата. Необходима е ежедневна, ежечасна работа с децата, въпреки заетостта, която всички имат. Там, където родителите помагат и се включват в терапевтичната програма, резултатът си личи“, смята тя.
„Може би трябва да се направи едно училище за родители и един център за диагностика. Благодарение на осигуреното от Община Троян финансиране сме обучени в най-новите методики за изследване, въведени в последните три години и можем да бъдем полезни в тази посока“, каза Мировойска. Логопедите наскоро са участвали и в обучение с американски преподаватели към катедрата по клинична логопедия в Пловдивския университет.
С течение на времето се увеличават както децата, които ползват услугите на центъра, така и нуждата от допълнителен персонал. Подборът е сериозен, въпреки че има нужда от още специалисти, каза директорът на центъра.
„Когато един млад човек завърши логопедия, той идва от студентската скамейка с теоретични, но не и с практически умения. Всеки специалист, който започва работа при нас, задължително минава процедура по менторинг. Прави се оценка на уменията, с които идва, оценяват се дефицити, ако има и се прави план как да бъдат отстранени. Назначава се ментор за период от шест месеца, преминава се оперативен тренинг с документи и за работа с децата. Това е много важен етап и всички минават през него“, разказа Мировойска.
Услугите на центъра се търсят и от потребители от други общини – от съседната Априлци, има единични случаи от Луковит, Плевен, Велико Търново, разказа управителят.
От тази година специалистите там вече работят и по проект „Бъдеще за децата“. Той дава възможност на 120 деца от селата в общината, които имат нужда от работа с логопед, психолог или друг специалист, да получат необходимата им подкрепа на място от мобилни екипи, без да е необходимо семействата им да посещават града няколко пъти седмично.