Увеличават се случаите и на острите състояния, и на хроничната патология вследствие на замърсения въздух, каза педиатърът доц. Рада Маркова по време на семинар за журналисти, организиран от сдружение „Въздух за здраве“. Последиците за децата в резултат на замърсения въздух са много, тъй като дихателната им система е първият основен филтър – голяма част от атмосферните замърсители преминават през дихателните пътища и белия дроб. Повишава се честотата на острите респираторни заболявания, на алергиите, на честота на хоспитализациите, каза още тя. В районите с изразено атмосферно замърсяване децата боледуват повече, имат по-ниска белодробна функция, което може да доведе до поява на хронична обструктивна белодробна болест или рак на белите дробове, допълни лекарят.
Съвременните деца са обвързани с различни дигитални устройства, живеят основно в затворени пространства, въздухът в населените места често е замърсен. Мръсният въздух атакува не само дихателната система, а и сърдечно-съдовата, посочи доц. Маркова. Тя обърна внимание и на засягането на централната нервна система при експозиция на живак и олово, които се натрупват в организма и нанасят вреди върху паметта, когнитивния речник и др.
Ендокринните и метаболитни ефекти от замърсителите биха могли да бъдат поява на диабет тип 2, намалена костна плътност, повишаване на автоимунните заболявания, посочи още доц. Маркова.
Замърсяването на въздуха прави полените по-агресивни, като полепването на замърсители по тях увеличава риска от поява на алергични симптоми, добави доц. Маркова.
Въздействието на мръсния въздух може да бъде и вътреутробно, каза още доц. Маркова и добави, че атмосферното замърсяване може да влоши репродуктивното здраве.