В България има 6200 документирани пещери, като 12 от тях могат да бъдат посещавани от туристи

В България има 6200 документирани пещери, които се влезли в картотеката на Българската федерация по спелеология. Това съобщиха за БТА председателят на федерацията Петър Делчев и д-р Алексей Стоев, председател на Българското пещерно дружество. 
Двамата участват в събор на пещерняците край пещерата Орлова чука в района на град Две могили (област Русе), с който се отбелязва 95 години организирано спелеоложко движение в България. 
По думите на Делчев и Стоев има информация за още около 600-700 пещери в България.
"Започваме нова фаза за създаването на сериозна картотека и база данни на пещерите, като това е работа за 20-30 години напред за младите хора и евентуално за нас", каза Петър Делчев. 
"Този брой от 6200 картотекирани пещери е огромно богатство, създадено от няколко поколения пещерняци", каза д-р Стоев.
По думите му млади хора във федерацията има. Той даде пример с проучването на най-дълбоката пещера у нас Колкина дупка - с дължина 24 км, която се намира в Понор планина, община Своге.
"Тази работа се прави от клуб, който е само от млади хора. Защото пещерата е изключително сложна. За да се проучат най-крайните части, се правят четири лагера под земята и се стои по седмица в подземна среда. Там е тъмно, има 100 процента влажност, студено е и мокро. Организмът трябва да може да понесе тези натоварвания. Човек трябва да е подготвен, за да се спуска и катери по вертикалните участъци на пещерата", каза Стоев. 
Делчев обясни, че в България има 12 пещери, които могат да бъдат посещавани от туристи. Те са електрифицирани и осветени. 
По думите му основен проблем пред спелеолозите у нас е финансирането. "В последните двайсетина години ние се самофинансираме", каза Делчев. 
Стоев обясни, че 30 процента от изворните води, които се раждат в карста, са вследствие на кондензните процеси.
"Знаем как влияе засушаването на територията на България и в идните години проблемът с карстовите води ще става все по-важен. По тази причина държавата трябва да подкрепи физико-химическите изследвания на пещерите и на пещерните райони. Това е ключов проблем. Той е свързан със стопанството, промишлеността, със социума като цяло, защото това подхранва и питейните води на много голяма част от селищата", каза Стоев.
Тридневната програма на събора край пещерата Орлова чука, която със своите 13,5 километра е третата по дължина в България, включва дейности за всички възрастови групи - както за професионалисти, така и за начинаещи любители на пещерите.
Участниците изградиха днес палатков лагер край пещерата и оформиха зони за тематични работилници. Ще има пещерни занимания и филмова вечер. Програмата утре и вдругиден включва посещения в пещерата Орлова чука и преминаване на Пътеката на исихастите. Ще има и турове до комплекс Водна и Средновековния град Червен. Предвидено е и скоростно изкачване на входа на пещерата Орлова чука, а също и игра за деца "Един ден от живота на пещерния човек".
Организатори на събитието са Българската федерация по спелеология, Българското пещерно дружество и Община Две могили.