В България третирането на хората с психични разстройства е някъде на равнището на петдесетте години на миналия век, каза съдия Владислава Цариградска

В България третирането на хората с психични разстройства е някъде на равнището на петдесетте години на миналия век. Това каза пред БТА съдия Владислава Цариградска, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, която присъства в Ловеч на кръгла маса на тема: „Междуинституционално сътрудничество в подкрепа на хората с психични разстройства на местно ниво – предизвикателства и решения“.
По думите ѝ хората с психични разстройства имат равни права с всеки един друг гражданин на Република България и тези права следва да бъдат съблюдавани и подкрепяни с допълнителни гаранции. „Съгласно Конституцията на Република България хората с психични разстройства се намират под особена закрила на държавата и на обществото, защото с оглед уязвимостта, провокирана от заболяването, те сами не биха могли никога пълноценно да отстояват своите права и да получат тяхната защита. Така че сме изхождали винаги от това разбиране и съответно Съюзът на съдиите в България дълги години под формата на дискусии, много пъти инициирани и от нас като организация в подкрепа с нашите международни организации на магистрати, сме полагали основата за това да се промени подходът“, каза съдията и добави, че в България все още практиката застъпва патерналистичния подход, докато от 90-те години цяла Европа прави големия скок от този модел към модел, основан на права. 
Цариградска посочи, у нас все още има съветско разбиране за отношение към хората с психични разстройства, за разлика от другите държави. „Включително Германия, с която често правим обмени съдии, прокурори, социални работници, там вече близо 40 години са направили огромен скок и цялото общество дава дължимото на тези хора“, каза още съдията.
По думите ѝ на първо място трябва да виждаме човек като личност с неговото достойнство, с потребностите му - да бъде признат, уважаван, зачетен. Най-често виждаме вниманието на медиите за влошаване качеството на живот на човека със заболяване и съответно покачване на рисковете за околните, когато се случва някой тежък инцидент, което не е рядкост, но никога не се задава по-нататък въпросът защо се стигна до там. Професионалния ми опит ми дава основание да кажа, че във всички случаи на тежки инциденти с хора с психични разстройства причината не е в това, че конкретният човек е изключително опасен, а в това, че е оставен сам на себе си с болестта, без да има контрол върху лечението, върху поведението. И институциите се задействат, а така също и обществото едва когато това поведение започне да става нетърпимо или вече е засегнал някой друг“, заяви още Цариградска. 
Според нея една от причините за всичко това се корени в прехвърлянето на топката за отговорността между институциите. „Поздравявам колегите от Районния съд в Ловеч и всички останали местни институции заедно с Общината, с услугите, предоставени от доставчика „Глобална инициатива в психиатрията“, че са успели да изградят много добре функционираща междуинституционална форма на сътрудничество в името на това да се гарантират както правата на отделния индивид, но така също и сигурността на обществото“, посочи магистратът. 
Тя добави, че проблемите на хората с психични разстройства са твърде сложни, за да може само една институция да ги реши. 
„Моите професионални наблюдения показват, че дори в случаите, когато има тежки посегателства, включително умъртвяване, преди това има доста дълъг период на институционално бездействие въпреки множеството сигнали и причината за това не е проблем в закона. Член 155 от Закона за здравето предвижда, че спрямо лица, за които има съмнения, че може би поведението е болестно мотивирано и създават рискове, държавата има право да пристъпи към задължително лекуване, ако човек сам не е критичен. Това означава обаче, че тази процедура, за да се задейства, трябва някой да я инициира. Това е съдебна процедура. Винаги, когато имаме ограничаване на свобода, съд решава и преценява. Ние нямаме някаква законова празнота, а имаме институционално бездействие“, категорична е Цариградска. 
Според нея, когато се говори за тези проблеми открито в спокоен момент, а не когато е станал поредният тежък инцидент, самите граждани могат да повишат своята осведоменост и да знаят реално какво могат да претендират от институциите. 
Относно дългия престой на някои пациенти в психиатричните лечебни заведения, дори с години, Цариградска каза, че това са проблеми, които се констатират и от Комитета за предотвратяване на изтезанията. Единият проблем е прекъсването на лечението след стационарното. „Част от добрите практики, които Община Ловеч опитва да насърчи заедно с партньорството на останалите институции, са именно продължаване на този период. След като изтече стационарният, който обичайно е до три месеца, лицето да продължи да бъде под контрол и под формата на задължително лечение, но вече в амбулаторни условия. По този начин се гарантира трайност на оздравителния ефект и възможност заедно с това човекът да се възстанови и да може да се върне обратно в обществото. Част от гаранциите са през системата на социалните услуги, които могат да бъдат тази дългосрочна или пожизнена подкрепа на човека“, посочи още съдия Цариградска.
Тя е категорична, че трябва да отпадне запрещението. „Принудата едно лице да бъде в психиатрия, не се осъществява посредством запрещението. То е предвидено като защита на имуществените права на лицата, които са поставени под запрещение. На практика у нас именно то е една от формите, с които най-често се постига злоупотреба с имуществото на хората, които би следвало да подкрепяме“, коментира Цариградска.
Тя каза още, че един от добрите модели, въведени в Германия, е човекът, който има уязвимости, да бъде подкрепян в съответните сфери. „Ако има риска той да разпилее имуществото си, ограниченията при него ще бъдат само за разпореждане и то при определени условия, над определена сума. Тогава съдът може да определи, че тези действия могат да се случат само под формата на подкрепа със съдействието на друг човек. Заедно с това обаче лицето не губи право на избор, например, къде да живее – в социална услуга или да запази собственото си жилище“, заяви още Владислава Цариградска.