В Бургас бе открита Международната конференция "130 години НХА. Традиция и съвременност"

Международната научна конференция “130 години НХА. Традиция и съвременност” бе открита днес в Културен център “Морско казино”. Форумът, организиран от висшето училище, се провежда от 27 до 29 май в града домакин на филиала на НХА и е част от мащабните инициативи по повод юбилейната за Академията 2026 година.
“Мисията на НХА е да бъде пазител на традицията и пространство за творческа свобода”, каза ректорът проф. Георги Янков при официалното откриване на конференцията. Той отбеляза, че темата на форума отразява ролята на Академията – да свързва художественото наследство със съвременните процеси в изкуството.
Заместник-кметът по култура на Бургас Диана Саватева приветства участниците и припомни, че 2026 година минава и под знака на Априлското въстание. “Обществото отвори сърцата си за тази годишнина. Имаме и годишнина от основаването на НХА, каза тя. Саватева призова присъстващите да си представят картината по българските земи преди близо 150 години и какво се е случило преди 130 години при основаването на Художествената академия.
Националната художествена академия е не просто образователна институция, а движеща сила на художествения живот и културната политика на България от основаването си до днес. каза  доц. Бойка Доневска от катедра „Изкуствознание" на Националната художествена академия, която представи доклад на тема „Националната художествена академия в културния живот на България от създаването ѝ до днес" в рамките на първия панел на научната конференция. Доневска припомни, че инициативата за професионализиране на художественото образование в България е неразривно свързана с формирането на светската култура след Освобождението.
Оставаме без специалисти с профил „Българско изкуство", особено за периода на първата половина на ХХ век. Всички знаем, че трябва да има обучени хора, които да поемат щафетата след нас в опознаването, управлението, изследването и популяризирането на нашите колекции“, отбеляза директорът на Националната галерия (НГ) Анелия Николаева. В доклада си тя отправи  призив за сътрудничество с катедра „Изкуствознание“ на Националната художествена академия (НХА), определяйки институционалния диалог като стратегическа инвестиция в утрешния ден на българската култура.
Директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева призова за връщане на художника в центъра на обществения живот и за по-активна държавна политика в подкрепа на изкуството. Тя отдаде почит на Константин Величков, като посочи, че неговата смелост и воля, подкрепени от правителството, са направила възможно създаването на Националната художествена академия.
Време е да започнем да се възстановяваме от тази, бих я нарекъл, визуална умора. България има нужда от единна визия, а това минава и през шрифтовете, каза генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. В изказването си той изрази мнението, че трябва да бъде създаден общ държавен брандбук, да се въведат единни визуални стандарти в градовете и да се изгради общ модел за поставянето на български паметни знаци по света.
Портретът в българското изкуство от втората половина на ХХ век до днес не произхожда от вътрешни психологически предпоставки, а неговата психологизация е външна, заучена и шаблонна, каза проф. Свилен Стефанов. В своя научен доклад „Красотата на човека в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Бележки на границата на хиперинтерпретацията“, посветен на образа на човека в българското изкуство, той направи подробен анализ на това как политическите и културните процеси трансформират начина, по който творците изграждат човешката фигура.
Директорът на Български културен институт (БКИ) в Берлин Борислав Петранов представи сътрудничеството между Националната художествена академия (НХА) и българските културни институти във Виена и Берлин като модел за международен художествен обмен и културна дипломация. В изказването си тоой отбеляза, че партньорството между НХА и българските културни институти в Европа има значение за международния художествен обмен, културната комуникация и професионалното развитие на млади творци.
Програмата за вторият ден от форума на 28 май ще бъде посветена на международния обмен и художественото образование, с акцент върху връзките между италианския футуризъм и Николай Дюлгеров, ролята на художника като медиатор и развитието на реставраторското образование. Представени ще бъдат и изследвания на най-старата театрална завеса в България, както и доклад за художника Александър Денков.
Третият ден включва теми за психологията на изкуството, визуалния опит и подводната археология, с лекции за трансформациите във възприятието, развитието на институции за подводни изследвания, както и програма с лекция за Георги Баев, прожекция на документален филм и посещение на музей на остров „Св. Анастасия“.