В Казанлък откриха официално изложбата “Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа” от архиви на БАН

Документалната изложба “Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа”, подготвена от Научния архив на Българската академия на науките (БАН), беше официално открита в Музея на розата в Казанлък. На събитието присъстваха народният представител Илиана Жекова, директори на културни институти, общински съветници, учители и ученици, общественици, граждани. Експозицията откриха директорът на Исторически музей “Искра” д-р Момчил Маринов и координаторът на Регионалния академичен център (РАЦ) в Казанлък инж. Владимир Чучумишев. 
Поводът за представянето на панелната експозиция е 155-ата годишнина на БАН и 10-ата годишнина на РАЦ – Казанлък, посочи инж. Чучумишев. Той съобщи, че на 30 август в града предстои преподписване на меморандума с Академията. Ще присъстват председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, както и член-кореспонденти и учени, които след това ще се включат в тържествата по повод Празниците в Долината на тракийските царе. 
Изложбата “Българският принос в културно-историческото многообразие не обединена Европа” е създадена през 2018 година по повод председателството на България на Съвета на Европейския съюз, а това е второто ѝ показване в Казанлък, посочи той. По думите на инж. Чучумишев изложбата показва много дълбоко нашите корени – показват се учени, творци, хора с академичен дух, които са изследвали и популяризирали именно културата, на която сме наследници. Показани са биографични данни, факсимилета, истории, както и награди, които тези хора са получавали, популяризирайки културата и традициите, които България е имала много преди сегашните развити европейски народи, отбеляза той. “Посланието на изложбата е да не забравяме историята си”, каза инж. Владимир Чучумишев и отбеляза, че изложбите, които Регионалният център показва от фондовете на БАН са насочени не само към културната общественост, а предимно към младите хора. 
Настоящата изложба е посветена на българския принос в изследването и популяризирането на монографията на Обединена Европа, посочи д-р Момчил Маринов. Той напомни и част от предисторията на Паневропейския съюз, чиито пръв идеолог е австрийско-японският аристократ граф Рихард Калерги. "Това става в периода след огромните разрушения по време на Първата световна война и тежките във всяко едно отношение условия, тогава се надигат и мощните идеологии на международния пролетаризъм в Съветския съюз, на ярките национализми в някои европейски държави. В същото време тази идея е елитарна, но достатъчно добре подкрепена и изразена”, разказа д-р Маринов. Той допълни, че последовател на Калерги е австриецът Ото Фон Хабсбург, внук на австроунгарския император Франц Йозеф I, а най-верният последовател от българския елит е проф. Иван Шишманов, който е един от изявените учени в изследване на българското езикознание и литературна история. По думите на д-р Момчил Маринов паневропейската идея съдържа стремеж към помирение на нациите и послание, искане и съзнателни движения и действия за развиване на политическа, икономическа и социална свобода в един голям съюз. В изложбата, създадена от богатия архив на БАН, се вижда именно какъв е приносът към тази идея на тогавашния български елит. 
Експозицията “Българският принос в културно-историческото многообразие на обединена Европа” ще остане в Музея на розата в Казанлък повече от месец и ще бъде със свободен достъп.