Експозицията е опит на екипа на галерията да реконструира един доста мрачен период от тържествата, посветени на 70-ата година от рождението на акад. Дечко Узунов, когато в зала “Райко Алексиев” в Съюза на българските художници се открива изложба на автора, която се превръща в своеобразна ябълка на раздора, каза пред БТА д-р Пламен Петров. “Критиката е абсолютно поляризирана от оценки, които определят, че Дечко Узунов е тръгнал в съвършено нова посока на изкуството, която е изключително позитивна и иновативна в някои отношения, на другия полюс седят оценките, че това всъщност е едно формалистично изкуство, което не се вписва в канона на партията и онова, което българската държава би трябвало да посочва като еталон в изкуството. Тези полярни оценки реално превръщат изложбата в поле за разчистване на сметки в някаква степен”, каза той. Случаят е подробно описан първо от Димитър Аврамов в началото на 90-те години, а в началото на 21 век и от проф. Светлин Русев, а създавайки изложбата, екипът е изходил именно от тези два разказа, а фокусът е “голямото надлъгване сред българската художествена интелигенция от края на 70-те години на миналия век”.
Именно изхождайки от разказите на Димитър Аврамов и на проф. Светлин Русев за случилото се, екипът се е опитал да реконструира тази изложба и да привлече онези творби, които са предизвикали остра критика. “Именно тях успяхме да съберем през държавните колекции. Някои от творбите са недостъпни, защото са в Москва, където изложбата е показана непосредствено след показването си в София”, обясни д-р Пламен Петров. По неговите думи в Москва критиката е била напълно позитивна във всички направления.
Според д-р Петров акад. Дечко Узунов не е бил обиден от този “скандал”, той много добре е знаел какво ще се случи. “Той е една от големите фигури в българската културна политика в държавата и към този момент той е председател на СБХ”, напомни той и отбеляза, че творецът е бил много добре запознат с настроенията на художествената сцена. Той неведнъж е бил обвиняван за това, че е прекалено либерален и позволява на младите да се изявяват в някои недопустими според партията посоки. “Изложбата, която показва в София, е била договорена да се покаже в Москва и мисля, че много добре е знаел, че ще се случи това в България, защото е поканил изложбата му да бъде открита от Богомил Райнов, който по това време е в доста обтегнати отношения с хората по етажите на властта. В този смисъл голямото надлъгване е във всички посоки”, коментира д-р Петров.
По време на откриването Аделина Филева отбеляза, че наред с всички други въпроси, които поставя историята около изложбата на Дечко Узунов от 1969 година, е нормално да си зададем и въпроса ако действително творецът е знаел какво ще се случи, защо си го е позволил и ако се е знаело, че изложбата ще отиде в Москва, защо са рискували критиците да пишат тези материали срещу него. Според нея е изключително важно, че с честването на годишнината отново се задават въпроси и продължават проучванията на живота на художника. “Въпреки че си мислим, че Дечко Узунов ни е познат през многото произведения, надявам се това честване да извади много такива непознати моменти. Ако нямаме памет и не продължаваме да вадим всички тези документи и знания на нашите академици и историци на изкуството, художници и журналисти, то цялото общество ще потъне в забрава”, каза тя и поздрави екипа на Художествената галерия в Казанлък за интересната експозиция.
Честванията на годишнината от рождението на Дечко Узунов се организират съвместно от Художествената галерия в Казанлък, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция “Архиви” и Българската телеграфна агенция.