„Нашите баби и дядовци са го кръстили „Наша Марта“ и винаги са го отбелязвали на една и съща дата - 14 март. Така са приветствали зараждането на пролетта, след като дългата зима и лютите студове са отминали и всичко се подготвя за нов живот“, разказа Хаджиева.
Според традицията огън се пали във всеки дом, защото хората вярвали, че на този ден излизат всички пълзящи твари, змии, гущери и смоци. Първо се окадява стопанската сграда, за да може пушекът да влезе при животните, които са били опора на хората. Той пречиства от бълхи, паразити и зли демони. След това - пред вратата на къщата, и всеки член на семейството трябва да прескочи огъня три пъти.
„Тази традиция се прави до ден днешен, защото според народните вярвания, който прескочи огъня, ще бъде здрав и няма да бъде ухапан от змия“, добави секретарят на читалището. Остатъците от угасналия огън се събират и изхвърлят в реката. Вярва се, че всичкото зло, събрано в огъня, ще бъде измито от водата.
Жителите на града в днешни времена, освен че изпълняват ритуала в домовете си, се събират и на площада, където кметът запалва голям огън. След това самодейните състави на читалището изнасят програма и се извиват хора.
„Традицията се предава на младите, като се обяснява на децата, че огънят е вид слънчева топлина, чийто основен смисъл е да призове плодородието, да осигури реколтата и да даде надежда за здраве и благоденствие на народа“, разказа още Десислава Хаджиева.