Днес, когато имаме законодателство и услуги в подкрепа както на жертвите, така и на извършителите на насилие, все още не сме се справили с този проблем, каза тя. Домашното насилие е изключително тежък проблем на съвременното ни общество. Драстичните случаи на насилие над жени през последните две години, включително през последните дни, показва, че има нужда от още много работа и усилия, за да се справим с домашното насилие и последиците от него, допълни психологът.
Милена Маринова сподели опита си през годините, когато все още не е имало законодателство и нормативна уредба за борба с домашното насилие. През 2004 – 2005 г. се считаше, че домашното насилие е личен проблем в двойката, в който не трябва да се намесваме. Един работен ден тогава започна със среща с две деца – момче на 14 и сестричката му на 10 години, които бяха дошли в отдела за „Закрила на детето“, за да потърсят помощ за тяхната майка, която живееше в системно домашно насилие. Този случай ми показа, че за да се справим с домашното насилие, има нужда именно от намеса. Няма полза да гледаме отстрани и да очакваме жертвите на домашно насилие да се справят с това.
По думите на психолога Милена Маринова, от психологическа гледна точка домашното насилие възниква в отношенията между двама партньори. Тези, които понасят насилие, често остават дълго време в такива сложни, патологични отношения. Излизането от среда на домашно насилие е изключително трудно решение, затова пострадалите, които се обърнат за съдействие към приемната по проекта „Заедно за бъдеще без насилие“, могат да очакват от психологическите консултации приемане, разбиране и подкрепа.
Оставането във връзка с насилие уврежда и децата, подчерта психологът Милена Маринова. Когато децата живеят в среда на домашно насилие спрямо друг член на семейството, те са трайно засегнати, защото при тях има психическо страдание и се вреди на тяхното личностно формиране.
Даваме гласност на проекта „Заедно за бъдеще без насилие“, за да може тези, които виждат себе си в описаните сюжети или разпознават свои близки в тях, да знаят, че има място, където да бъдат чути и да потърсят помощ, обясни психологът Милена Маринова.