В първите избори за кмет и съветници се гласува с две зърна боб – бяло (за) и черно (против) за улеснение на неграмотните. В изборите право да участват имат само мъжете над 21-годишна възраст. Вотът печели Николчо Хаджиантонов (участник в събитията през 1876 г.) срещу Захари Печеняков.
В края на 1878 г. в Общинските съвети вече влизат и представители от селата, а през 1879 г. - има и турци, и евреи, в съответствие с етническата картина в региона. „Избраните съветници във Врачанския окръжен съвет са 12, без почетните. Те отказват да се включат, защото не получават заплата. Съветът заседава първо в Николачковото, а след това във Владишкия и Йоницовия хан“, разказа Антова.
По думите ѝ изборният процес след Освобождението е съпроводен с разгорещени политически страсти между групите на „старите“ (консерваторите) и „младите“ (либералите). Част от кандидатите се възползват от неграмотните хора за злоупотреби. Активно използват печата за агитация и „омаскаряване“ на противниците. По време на избори си пречат с „гюрултия и кавга“, има дори сериозни директни сблъсъци, добави Антова.
Документите свидетелстват, че избирателната активност е била ниска, а за да бъде зачетен изборът е било необходимо да гласуват една четвърт от гласоподавателите, обясни уредникът на музея. В противен случай изборът се повтаря след една седмица, добави тя.
Един от най-атрактивните и успешни кметове на Враца е Иван Симеонов, разказа Мая Антова. Той е роден в Елена, учи право в Лозана, работи във Враца като нотариус и адвокат. Става врачански зет и има два кметски мандата (1908 г. – 1913 г.). В пет парламента е народен представител. Животът му е изследван от акад. Иван Радев, обясни Антова.
Симеонов изгражда водния цикъл в града с помощта на италиански хидроинженери. За да може да контактува с тях, учи италиански, владее още френски и немски. За да довърши водопровода, за който средствата не достигат, продава бижутата на жена си, добави Антова. Този кмет полага и основите за електрифициране на града, изпращайки специалисти да проучат процеса в София. Реализира проекта 15 години по-късно. Като юрист води безплатно делата на Общината и успява да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон в града, разказа още Мая Антова.
По думите ѝ по време на Балканската война Симеонов организира холерна болница в града, получава орден за храброст за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г. „Умира през 1932 г. и заради заслугите му е погребан в двора на църквата „Св. Николай“ във Враца“, посочи още уредникът в РИМ-Враца.