В село Илинденци беше открит паметник-чешма, посветен на преселниците от Егейска Македония

В Илинденци, община Струмяни, беше тържествено открит паметник-чешма, посветен на преселниците от Егейска Македония, намерили своя нов дом в селото и региона в началото на ХХ век. Събитието се проведе в присъствието на жители и гости и беше част от програмата на традиционния празник на виното.
„Днешният ден с откриването на този паметник дава едно ново начало в съхраняването на традициите, културата и паметта на жителите на община Струмяни“, каза в словото си кметът на общината Емил Илиев. Той подчерта, че паметникът е знак на признателност към хората, които, въпреки принудителното напускане на родните си места, са съхранили своята вяра, език и българско самосъзнание. По думите на Илиев, преселниците от Егейска Македония са се превърнали в неразделна част от историята и културната идентичност на Илинденци. „Те дойдоха тук с болка в сърцата, но с изправен дух и с честен труд положиха основите на живота, който днес ние продължаваме“, каза още Емил Илиев.
Паметник-чешмата символизира живата памет за предците и тяхната съдба. „Това не е просто камък и вода, а символ на благодарност и признателност. Водата, която тече от нея, ще напомня за силата на човешкия дух и за отговорността ни да пазим историческата памет“, допълни кметът на Струмяни.
Кметът на село Илинденци Бойко Ибришимов каза за БТА, че идеята за изграждането на паметник-чешмата се е родила спонтанно. „Разговаряхме с приятели за родовете, преселили се от Егейска Македония, и решихме, че искаме да оставим траен знак на признателност. Чешмата беше изградена за една година с помощта на община Струмяни и дарители“, посочи той.
По време на събитието етнологът проф. Камелия Грънчарова представи исторически данни за произхода на преселниците, като отбеляза, че в района на Илинденци се заселват предимно бежанци от селата Зарово, Крушово и Кърчово. Трите селища имат сходна историческа съдба, висока материална и духовна култура и активно българско самосъзнание. Междусъюзническата война ги принуждава да напуснат родните си места. Преселниците намират закрила в българската държава и се установяват в редица населени места, сред които и тогавашното село Белица, днес Илинденци. С откриването на паметник-чешмата днешните поколения отдават почит към тяхната памет и приноса им за развитието на селото и общината.