В Силистра са се произвеждали платки за космическа електронна апаратура и джобни калкулатори за космонавти

Силистра има своя принос в историята на българската космонавтика и авиация. През 1979 г. местният завод "Оргтехника" изпълни важни поръчки за програмата "Интеркосмос". За това разказа изпълнителният директор Върбан Върбанов, по повод 50-годишния юбилей от откриването на завода. 
В Звездното градче е изпратен комплект от печатни платки за космическа електронна апаратура, произведени по специална технология в силистренското предприятие. За подготвящите се български космонавти е изработен и специален програмиран джобен електронен калкулатор "Елка 245".
Завод „Оргтехника“ е създаден през 1964 година. В продължение на близо три десетилетия фирмата е производител и износител на съвременни електронни изделия за нуждите на страните от Съвета за икономическа помощ и за армиите от бившия „Варшавски договор“. В предприятието се произвеждат още монетоброячни машини, спиртографи, електронни фотокопировъчни апарати. Изработват се още апарати за военноморския флот на СССР, както и компютри за съветските подводници.
Сред най-известните продукти на завода са калкулаторите "Елка 22" и "Елка 25", които са сред водещите модели в своя клас в света.
Свързан със Силистра е и Харалампи Джамджиев, който е останал в историята на основоположник на българската авиационна наука. Той е авиоконструктор и първият българин, който изобретява летателна машина.
В началото на 20-и век поручик Джамджиев работи в местно погранично военно поделение. През 1902 г. той изработва по свои чертежи първия български орнитоптер - механична птица с еластични криле. За това пишат и в книгата си „Любопитна Силистра“ покойният кореспондент на Българското национално радио Любен Антонов и бившият кореспондент на БТА Енчо Енчев по данни от Националния политехнически музей.
Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. Елиптичните криле с разпереност 1,05 м. и обща дължина 1,25 м. се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от силна спирална пружина. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. "Птицата" на Джамджиев достига височина 22 м. и далечина на прелитането до 200 м. При един особено успешен полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива в близкото румънско село Есекьой.
Малко след това той конструира и друг орнитоптер, който е с парен двигател, но при тестовете избухва в пламъци. Джамджиев обаче стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.
Джамджиев отива в Париж, за да патентова изобретението си, но тамошният дипломат го обявява за луд. Когато се връща в България, Джамджиев е арестуван.
Наред с огромния си принос към развитието на родната авиомеханика, Харалампи Джамджиев оставя в наследство и две авиационни теории – рикошетно-параболичната, която обяснява птичето летене, и теорията за хидро-аеродинамичния вакуум. Голяма част от конструктивните му проекти са реализирани години след смъртта му.