В днешния ден на Света Петка, символ на състраданието към бедните и страдащите, социалната услуга отбеляза 12 години от създаването си.
„Символиката на 12 е пълният кръг, който е свързан и с часовника, и с дванадесетте месеца. Идеята ни е да символизираме самото идване на потребителите и максималното постигане на самостоятелност, което можем да направим, както е и в цикъла на календара. Това е мотивацията да празнуваме 12 години, а не 10, 15 или 20“, каза още за БТА Иванова.
На отбелязване на годишнината присъстваха представители на Община Русе, като доставчик на социалната услуга, домакините от Центъра за психично здраве, където се помещава тя, както и студенти от Русенския университет, като бъдещи стажанти и служители. Иванова отчете, че дори самата тя е започнала работа в Центъра веднага след завършване на висшето си образование през 2013 година, а от 2017-а е негов управител.
„В Центъра за настаняване от семеен тип в момента работят двама социални работници, трудов терапевт, психолог, санитари, социални асистенти, имаме лекар консултант, психиатър, управител. При необходимост можем да назначаваме и външни специалисти“, каза още Иванова.
Тя добави, че Центърът е създаден в помощ на пълнолетни с хронични психични разстройства и нарушено социално функциониране, чието самостоятелно справяне е затруднено. Социалната услуга осигурява среда на живот, близка до семейната, в която те получават необходимата грижа и подкрепа за водене на пълноценен, самостоятелен и достоен живот. В Центъра се насърчава самостоятелното упражняване на правото на избор, а при необходимост се предоставя подкрепа, съобразена с особеностите, възможностите и желанията на всеки потребител.
„През 12-те години от създаването ѝ през услугата са минали 39 лица, 12 са тук в момента, колкото е и капацитетът ѝ. Има и 14 души, които са изведени и върнати в семейна среда. Целта ни е да покажем като екип, че стигмата може да бъде преодоляна“, каза още Иванова.
Емилиян Стоилов е там повече от девет години. Майка му Елена Христова казва, че е с шизофрения и трудно са се справяли с него вкъщи. Често са викали на помощ и полицията. Сега обаче той е по-спокоен и сам казва, че Центърът за настаняване от семеен тип е неговата „къщичка“.
„Водят ни на разходки. Имаме клуб „Тихи игри“, в който правим сувенири, рисуваме, оцветяваме. Освен това аз обичам да се грижа за градинките и чистотата в района. Аз съм музикант и обичам да свиря и на акордеон. Имам и награда за второ място от международен конкурс“, каза още Емилиян.
„Аз съм възхитена от грижите, които се полагат за настанените тук. Емилиян се чувства много добре тук. Това му е втори дом. Той е по-спокоен и аз съм по-спокойна, защото знам, че е при хора, които се грижат за него постоянно“, каза още Елена Христова.