Варна присъства в списание ЛИК със своите фестивали и конкурси

Варна присъства редовно със своите фестивали и конкурси на страниците на списание ЛИК в периода от началото на нашия век, когато изданието отделя внимание и на събития в България. Както БТА съобщи днес се отбелязва 60-годишнината на изданието, на която е посветен и януарският брой за 2025 г., който ще бъде представен от 17:00 часа в зала „МаксиМ“ в БТА и съвместно чрез видеовръзка в останалите национални пресклубове на агенцията в страната.
Поглед върху течението от 2010 до 2013 г. показва, че фестивалът „Варненско лято“ в неговите проявления - музикален, театрален и джаз, са отразявани и анализирани от редакторите и авторите на изданието. Най-вече това се случва по повод кръгли годишнини. Много от материалите през периода напомнят, че Варна е кандидат за Европейска столица на културата за 2019 г. Най-често присъстват статии за Международния театрален фестивал „Варненско лято“, организиран от фондация „Виа Фест“, базирана в София. 
2011 г.
В юнския брой на ЛИК от 2011 г. има статия, която посочва, че театралният фестивал „Варненско лято“ прави нова крачка към „децентрализация“, показвайки три спектакъла от международната и два от българската селекция в Русе. Публикувано е и интервю на Десислава Томова с режисьора Боян Иванов. Неговите постановки - „Суматоха“ от Радичков в Театър „София“ и „Боливуд“ във Варненския куклен театър, са част от програмата на фестивала с.г. 
Юлският брой през 2011-а анонсира 85-годишнината на Международния музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“ с акцентите в него - концерт на носителите на първи награди от Международния конкурс „Панчо Владигеров“ и майсторски класове на Минчо Минчев (цигулка) и Хоакин Клерх (китара). В същия брой Анелия Янева споделя предпочитанията си от програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, които са за „Относно омара“ на театър „Фолксбюне“ от Берлин и „Ракообразно“ на Кир Джонсън. Представени са впечатления на гости на фестивала - директори на подобни форуми по света, както и резюме от провелата се кръгла маса на театроведи и критици с фокус върху театралната практика от първото десетилетие на XXI век. 
През август ЛИК анонсира 19-ия международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ с откриващ филм „Толкова много любов“ на Клод Льолуш. Михаил Байков разговаря с гости на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ - коодинатори и директори на фестивали по света. „Как се създават графити в екип“ разказва в материала си Елена Владова, която отразява Sprite Graffiti Jam, част от младежкия фестивал Funcity във Варна. В него артисти от пет страни колективно изрисуват на Морска гара огромен графит на тема „Черноморски създания“. 
През септември Владимир Гаджев пише за 20-годишнината на джаз фестивала „Варненско лято“. Той проследява протичането му и говори за тенденциите, поддържани през изминалите две десетилетия на крайморската сцена. Авторът подчертава, че Варна има предимство за Европейска столица на културата - 2019 с добрата формула на най-старите културни празници у нас „Варненско лято“. 
През октомври в статията си „Душата оживява“ редакторът Петя Александрова обръща внимание на възстановения Световен фестивал на анимационния филм във Варна, който дава възможност да се види различна анимация и поетично кино, предлага уъркшопове за деца и младежи. Форумът е оценен като забележителен от членовете на журито Йежи Кучия, Алексей Алексеев и Растко Чирич. Според Александрова сложният казус е възвръщането на стойностните зрители. 
През ноември Петя Александрова пише по повод 30-ото издание и 50-годишнината на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Под заглавие „И пак ръжда под златото“, редакторката отбелязва, че има много дебюти - 9 от 12 пълнометражни ленти. Тя коментира несигурността при държавното финансиране на кинопроизводството у нас, която според нея отеква в продукцията на фестивала. 
Варна присъства през 2011 г. и с разказ на родения в града Петър Денчев, който често има и материали в списанието. Неговата творба е публикувана през март в рубриката „Последна страница“. 
2012 г. 
В мартенския брой на ЛИК има интервю на Елена Владова с оперния певец Иван Момиров, който е родом от Варна. 
Следващия месец, на редакторската втора страница Петя Александрова обръща внимание на наградите „Икар“ на САБ и изразява изключителна радост, че постановката „Ричард III“ на Варненския драматичен театър (с режисьор Пламен Марков) получава приза за главна мъжка роля на Стоян Радев, за авторска музика на Калин Николов и за майсторско техническо осъществяване. Тя припомня, че родом от Варна са театрали като Пламен Марков, Красимир Спасов, Мариус Куркински, Бойко Богданов, Галин Стоев. 
В продължение на тази тема е интервюто на Анна Топалджикова с композитора Калин Николов в майския брой на ЛИК. Той споделя, че е използвал много автентични инструменти от времето на Ричард III и се е опитал да пресъздаде мелодиката на онова време, а вокалите са записани от варненката Деница Серафимова. Николов говори още за работата си с Явор Гърдев по неговите постановки „Марат/Сад“ във Варна и „Бурята“ в Адана.
В същия брой (5/2012) в „Акцент на месеца“ Владимир Гаджев обръща внимание на поставения във Варна спектакъл „Титаник бенд 100“ с музикален директор Страцимир Павлов. Той припомня, че оркестърът на Уолъс Хартли, свирил на потъналия кораб, се изявява за последно на континента в Морското казино във Варна и в Градското казино в София. Музиката в спектакъла включва техни преаранжирани пиеси, както и по-съвременни образци. Екипът издирва и народната песен от Троянския край, оплакваща загиналите на „Титаник“ българи. Гаджев пише, че спектакълът във Варна е от онзи тип малко на брой събития в България, които подсказват вярната посока за приобщаване на нашата култура към общите за света процеси, но уви, на тях кресливите медии не обръщат внимание. Показан е на 4 април 2012 г. в салона на Кукления театър при огромен интерес. В струнния оркестър свирят Красимир Щерев, Пламена Жекова, Румяна Петрова и Ваня Николчева, в ритмуса Стоян Роянов Я-я, Страцимир Павлов, Валери Ценков и Александър Антонов, певци са Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова. В екипа са още Андрей Кулешов, Александър Коев, Васил Даскалов, Елица Матеева и Димитър Трайчев. 
В броя за юни има анонс за 10-ото издание на Международния фестивал на късометражния филм „В Двореца“, който по това време се провежда във Варна и Балчик. Поглед към театралния фестивал „Варненско лято“ се прави с материал за гостуването на „Госпожица Юлия“ на Стриндберг от Анна Петерсон, която отговаря на въпроси на Мира Мариянова, както и за танцовите спектакли „Пиеса за кравата“ и „Лекция за пет пари“ на Джонатан Бъроуз, интервюиран от Ангелина Георгиева. 
В летните броеве на ЛИК през 2012 г. Варна присъства осезаемо със своите фестивали, за които има реклама на втора страница във всяка книжка. В юлския брой е публикуван материалът на редактора Петя Александрова „Грехът да бъдеш грозен“, в който тя обръща внимание на чуждестранните гостувания на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ в неговото 20-о издание. По думите й форумът е затвърдил разширяването на хоризонтите си и включва разнородни по стил представления, странно обединени в духа си на отпор срещу клишето „красота“. В този брой  има още един отзив от 20-тото издание на „Варненско лято“ и той е за гостуването на спектакъла „Бурята“ на румънския режисьор Силвиу Пуркарете, който се представя на българския форум за втори път (предния е бил преди 6 години, отново с Шекспир). С него разговаря Борис Зафиров. 
Августовският брой анонсира Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството“. В рубриката „Акцент на месеца“ Милена Божикова прави обзор на Музикалния фестивал „Варненско лято“, предлагащ по думите й изключително разнообразие на жанрове и много съпътстващи събития като майсторски курсове и теоретични конференции. Тя изтъква, че след 2005 г. политиката е насочена към некомерсиална достъпност, което го връща към първоначалната идея за него като „летни музикални тържества“. Той не е просто традиция или общинска инициатива, а потребност на града и на нацията дори, казва авторката. Откриването е със солисти от Оперно студио към Академия „Санта Чечилия“ в Рим. Представена е последната композиция на Емил Табаков, писана специално за форума – Концерт за 4 тъпана и оркестър. 
В рубриката „Танц“ през септември, в статия „Балетната олимпиада“, Искра Сотирова коментира 25-ото издание на Международния балетен конкурс, говорейки за високотехнологична „конфекция“, която се настанява на сцената в Летния театър с изпълнения на добре подготвени балетисти, които играят класика без усещане за стил. Според нея познавачите се питат дали балетът не заприличва все повече на железен човек без сърце. Констатацията е, че младите хора се отдалечават от онези, които са били преди тях. Научаваме, че през 2012 г. конкурсът има 66 състезатели от 20 държави, което е значително по-малко от други години, когато е имало по 120 конкуренти. Авторката посочва, че мнозина се питат накъде върви първият в света балетен конкурс, който все още е с най-трудния регламент в света. (В момента Международният балетен конкурс във Варна не се провежда, с обещанието, че ще бъде възобновен през 2026 г.)
В този брой като „Акцент на месеца“ присъства и материал за 21-вия Международен джазов фестивал „Варненско лято“ от Владимир Гаджев (снимка от него със заглавието „Освежителен бриз на джаз пристана“ е на корицата). Според автора „Варненско лято“ компенсира отсъствието на голям world music форум в България. Той отбелязва, че за първи път Варненското джазово общество организира съпътстващи събития с изложби „Фестивалната история в постери“ на Димитър Трайчев и графика на виетнамеца Фам Чъонг „30 години по-късно - нарисувано във Варна“. 
Осмият Световен фестивал на анимационния филм е представен през октомври от Цветомира Николова с фокус на 100-годишнината на Джон Халас, отбелязана със специална панорама. Има и разговор на Зина Соколова с неговата дъщеря Вивиан Халас. В рамките на рубриката Боряна Матеева говори за творческите работилници на анимационния фестивал - за деца, водена от Жан-Люк Слок и Карин Миралес, и за студенти - с ръководители Джаред Тейлър и Джонатан Мъри от Колежа по изкуствата в Единбург. 
В ноемврийския брой Петя Александрова прави анализ „Обругаване на публиката“ в рубрика „Дискусионно“, в който има тъжни изводи за зрителите на форумите „В Двореца“, Световния фестивал на анимационния филм и „Златна роза“. Редакторката отбелязва, че често залите пустеят, а когато има зрители, те не са подготвени за авторско и късометражно кино. По-голям интерес предизвикват продукции с ориентация към популярните жанрове на комедията и мелодрамата, но с подражание на образци, без амбиция да се задълбае и да се гради втори план. 
2013 г.
В брой 1 от 2013 г. Варна присъства с материала „На среща със стихиите“, който е вдъхновил и корицата на изданието. Той е за архитектурните проекти на Борислав Игнатов, който е родом от крайморския град, но живее и в Ню Йорк, където е завършил образованието си. Представен е от журналистката Искра Сотирова. Той става известен с „къщата-дърво“, която „вирее“ до един скат край Варна, отличена е с награда за иновативност от Съюза на архитектите в България и е единствената родна сграда, включена в престижния сборник „1000 х Европейска архитектура“. Друг негов проект – пасивната Къща-Равноденствие край Каварна получава голямата награда на Съюза на архитектите за 2012 г. в конкуренция със 156 проекта. Игнатов е проектирал още офис сградата „Генуа“ в гръцката махала на Варна и е част от екипа, спечелил конкурс и реализирал новия облик на пешеходната зона в града. 
След няколкогодишното прекъсване и възобновяване на списание ЛИК през 2022 г., Варна присъства в няколко броя. Единият е посветен на фестивала Златна роза през септември 2022 г., следващият е за първото плаване на НИК 421 до Антарктида и назад - през юни 2023 г. Има тема за театралния фестивал „Варненско лято“ през юли 2023 г., а българската наука на Антарктида е представена през май 2024 г.