По-голямата част от графиките са по лириката на гръцкия поет Кристос Гианакос, с когото Лазаров си сътрудничи от 15 години. Следвам неговата поезия и правя графични листове, които са илюстрации, но се опитвам да стоят и като самостоятелни графики. Сред тях са цикли с трагически древногръцки героини, както и по митовете за Ифигения и Алкестис. Серията по зодиите е леко шеговито интерпретиране и закачка с мои близки, обясни авторът.
За Лазаров е облекчение да създава изображения по нечие музикално или литературно произведение. „Не обичам да съм самотен художник, не съм създател на тренд или визуални откровения. При мен винаги е много простичко. Харесвам работата на Гюстав Доре в стотиците книги, които е илюстрирал, изгравирани по неподражаем начин от хората, работили за него - около 40 гравьори. От него съм се учил“, каза той.
Лазаров гледа на себе си като на гравьор, не толкова като на художник и смята, че не може да се мери с майсторите от ателието на Доре. С произведенията си се опитва да бъде верен на емоционалното си състояние в момента. Предпочита концентрирано изображение без много разказ, макар че в повечето сюжети се налага да илюстрира историята. Казва, че не се е променил изобщо от началото на творческия си път и дори не се е усъвършенствал технически. Според него всичко в работата му е импровизация. Напредвал е сам в занаята, не е имал истински учител по гравиране. Не му липсва друг вид изява.
Все пак обаче Лазаров признава, че е научил много от своя преподавател Иван Маринов във Великотърновския университет, който в края на студентстването му дал първите четири щорцови дъски от череша и го посъветвал да работи на тях. „Той правилно усети с какво ще си изкарвам хляба. Това беше екзистенциална насока и ми отвори вратата. Важно е човек да си намери пътя и да се чувства удобно, да го приеме като своя идентичност, като истинското си изображение в огледалото и да не страда, че не е избрал друга посока. Няма време за такива работи“, каза графикът.
Попитан какво е взел от престоя си в Китай, той сподели, че се е научил на някои технически прийоми, повлияни от техните дърворези и тушови рисунки, но не влага в творбите си източни сюжети. Причината е, че за да бъдеш в културния план на една страна, трябва да влезеш и в духовния, а той не смята, че е достигнал толкова дълбоко.
В момента Петър Лазаров участва и в друга изложба във Варна - в галерия „8“, където излага заедно с Милко Божков. Двамата живеят в село Стефан Стамболово и често си гостуват. „Милко е божа дарба в това село, това е човекът, от когото имаш нужда в такъв изолиран кът. Той е изключително дружелюбен, въвежда ме в своите кръгове“, сподели Лазаров. Идеята за общата им изложба дошла по повод 37-ия рожден ден на галерията на Борис Стателов, която е първата частна галерия във Варна.
Петър Лазаров е роден в Пловдив. Завършил е графика във Великотърновския университет. От началото на 1990-те години пътува и да работи в чужбина. Над 20 години живее и твори в Нидерландия, където създава множество гравюри, илюстрации на книги, екслибриси. Участва в творчески резиденции в Канада и Япония, а в периода 2011-2019 г. преподава гравюра на дърво, дърворез и ръчно изработени художествени книги в Сичуански институт за изящни изкуства в Чончин, Китай. Избран е за един от десетте най-добри графици на Световния екслибрис конгрес в Пекин през 2008 г. Негови творби са включени в колекцията на Райксмузеум в Амстердам, Печатна колекция на Университета на Уелс; библиотеките на Конгреса във Вашингтон и Йейлския университет; Художествен музей Сакима и Художествен музей на Университета Тама в Япония, Музей Плантин-Муретус в Антверпен, библиотеки на UBC Ванкувър и Университета в Торонто.