Вдъхновява ме да работя по музикално или литературно произведение, каза гравьорът Петър Лазаров

Предпочитам да създавам изображения по музикално или литературно произведение, да има и друг медиум, от който да черпя вдъхновение. Когато идеите идват отвън, те карат да си преразгледаш целия материален или концептуален инструментариум, за да ги изразиш. Това сподели пред БТА графикът Петър Лазаров, който гостува със самостоятелна изложба във варненската галерия „Ларго“. Събитието е от съпътстващата програма на шестия международен екслибрис конкурс и е част от първата награда на автора от петото издание на конкурса през 2023 г. В експозицията са включени гравюри, правени в период от близо 30 години, част от серии със зодиакалните знаци, герои от гръцката митология.
По-голямата част от графиките са по лириката на гръцкия поет Кристос Гианакос, с когото Лазаров си сътрудничи от 15 години. Следвам неговата поезия и правя графични листове, които са илюстрации, но се опитвам да стоят и като самостоятелни графики. Сред тях са цикли с трагически древногръцки героини, както и по митовете за Ифигения и Алкестис. Серията по зодиите е леко шеговито интерпретиране и закачка с мои близки, обясни авторът. 
За Лазаров е облекчение да създава изображения по нечие музикално или литературно произведение. „Не обичам да съм самотен художник, не съм създател на тренд или визуални откровения. При мен винаги е много простичко. Харесвам работата на Гюстав Доре в стотиците книги, които е илюстрирал, изгравирани по неподражаем начин от хората, работили за него - около 40 гравьори. От него съм се учил“, каза той. 
Лазаров гледа на себе си като на гравьор, не толкова като на художник и смята, че не може да се мери с майсторите от ателието на Доре. С произведенията си се опитва да бъде верен на емоционалното си състояние в момента. Предпочита концентрирано изображение без много разказ, макар че в повечето сюжети се налага да илюстрира историята. Казва, че не се е променил изобщо от началото на творческия си път и дори не се е усъвършенствал технически. Според него всичко в работата му е импровизация. Напредвал е сам в занаята, не е имал истински учител по гравиране. Не му липсва друг вид изява. 
Все пак обаче Лазаров признава, че е научил много от своя преподавател Иван Маринов във Великотърновския университет, който в края на студентстването му дал първите четири щорцови дъски от череша и го посъветвал да работи на тях. „Той правилно усети с какво ще си изкарвам хляба. Това беше екзистенциална насока и ми отвори вратата. Важно е човек да си намери пътя и да се чувства удобно, да го приеме като своя идентичност, като истинското си изображение в огледалото и да не страда, че не е избрал друга посока. Няма време за такива работи“, каза графикът. 
Попитан какво е взел от престоя си в Китай, той сподели, че се е научил на някои технически прийоми, повлияни от техните дърворези и тушови рисунки, но не влага в творбите си източни сюжети. Причината е, че за да бъдеш в културния план на една страна, трябва да влезеш и в духовния, а той не смята, че е достигнал толкова дълбоко. 
В момента Петър Лазаров участва и в друга изложба във Варна - в галерия „8“, където излага заедно с Милко Божков. Двамата живеят в село Стефан Стамболово и често си гостуват. „Милко е божа дарба в това село, това е човекът, от когото имаш нужда в такъв изолиран кът. Той е изключително дружелюбен, въвежда ме в своите кръгове“, сподели Лазаров. Идеята за общата им изложба дошла по повод 37-ия рожден ден на галерията на Борис Стателов, която е първата частна галерия във Варна.
Петър Лазаров е роден в Пловдив. Завършил е графика във Великотърновския университет. От началото на 1990-те години пътува и да работи в чужбина. Над 20 години живее и твори в Нидерландия, където създава множество гравюри, илюстрации на книги, екслибриси. Участва в творчески резиденции в Канада и Япония, а в периода 2011-2019 г. преподава гравюра на дърво, дърворез и ръчно изработени художествени книги в Сичуански институт за изящни изкуства в Чончин, Китай. Избран е за един от десетте най-добри графици на Световния екслибрис конгрес в Пекин през 2008 г. Негови творби са включени в колекцията на Райксмузеум в Амстердам, Печатна колекция на Университета на Уелс; библиотеките на Конгреса във Вашингтон и Йейлския университет; Художествен музей Сакима и Художествен музей на Университета Тама в Япония, Музей Плантин-Муретус в Антверпен, библиотеки на UBC Ванкувър и Университета в Торонто.