В началото на изявлението си Катинчарова посочи, че декларацията им в пленарна зала, е била на тема поливно земеделие и хидромелиорации. Тя обърна внимание, че в момента в пленарна зала се изслушва министърът на околната среда и водите Манол Генов по повод проблеми с питейната вода.
По думите на депутата се очертава криза и в поливното земеделие. България е имала 17 млн. декара поливно земеделие. Катинчарова посочи, че земеделските производители са склонни да инвестират средства във възстановяването на това поливно земеделие. Понеже България е предпоследно място по повърхностни ресурси на сладка вода в Европа, България не може да си позволи лукса да хаби водата си, камо ли да я управлява така, че да я губи.
"Частни инвеститори и земеделци могат да вложат пари и да възстановят помпените станции по поречието на река Дунав и по поречието на големите реки, така че да могат да ползват тези съоръжения. Това, което те молят и за което се обърнаха към нас, е да се промени режимът на регистриране на сондажни кладенци. Земеделците имат нужда от промяна в закона, която да им позволи по поречието на големите реки сондажните кладенци да минат от регистрационен на уведомителен режим. Законодателството би трябвало да може да се промени в посока те да могат да ползват до 50 литра в секунда, а не както е досега пет литра в секунда, за да могат да захранят около 2 млн. декара поливна площ. Те предлагат да плащат такса на декар за сондажно водоснабдяване в размер на 20 лв. на декар, което означава 40 млн. лв. платени предварително в бюджета при 2 млн. декара поливна площ. Икономическият ефект, който те изчисляват от увеличаването на поливната площ, е около един милиард лева допълнително в бюджета", каза още Катинчарова.