Във Велико Търново бяха чествани 60 години от основаването на Общонародния комитет за развитието му като исторически, културен и туристически град. Проявата е под патронажа на народния представител доц. Наталия Киселова. Общонародният комитет за развитие на Велико Търново е имал за цел да създаде съвременния облик на града. Последното му заседание се е състояло преди 40 години, тогава са отчетени и резултатите от работата му, каза за БТА Елена Мачковска, дългогодишен музеен специалист, а понастоящем председател на Отечествения съюз във Велико Търново. Съорганизатори на форума са Общинският комитет „Васил Левски“ и Общинският съвет на БСП.
Общонародният комитет е учреден през септември 1965 година. Той е функционирал 20 години и на 15 ноември 1985 година е закрит, защото вече са изпълнени задачите му, каза Мачковска. В работата на комитета са участвали 66 знакови личности от различни сфери на обществения, научния, културния и икономически живот на града. Докладът за свършеното е произнесен от Димитър Тужаров, който е бил председател на изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет по онова време. Докладът е наречен „Състояние и развитие на Велико Търново като важен исторически, културен и туристически град в България“. В него е описано състоянието на средновековните паметници на културата, с акцент хълмът „Царевец“, както и обявяването на старинната част на града за исторически резерват от национално значение.
В същото време с постановление на Министерския съвет градът е разделен на три части – средновековен сектор, стара част и нови квартали. Тогава е замислено руините на хълма „Царевец“ да бъдат сърцевината на бъдещ исторически парк музей. В комитета участва академик Кръсто Миятев, който ръководи разкопките на Царевец, започнали през 1946 година. С решение на комитета се основава фонд за развитие на Велико Търново с дарения от държавата, от обществените организации, предприятията и гражданите. Мачковска посочи, че след възванието към българския народ, написано от писателя Емилиян Станев, са събрани близо 6 милиона лева. Следва възстановяването на царския дворец на Царевец и крепостните стени, реставрация на знаковите средновековни църкви, сред които „Св. Димитър“, създаването на Художествената галерия, изложбените зали, Двореца на културата и спорта „Васил Левски“, Интерхотел-Велико Търново, паметникът „Асеневци“, спектакълът „Звук и светлина“, панорамните площадки, сграфито пана и още десетки други емблематични сгради.
На презентацията присъстваха народният представител Мариана Бояджиева, областният председател на БСП Михаил Михалев, заместник-председателят на Великотърновския общински съвет Ирена Стасинопулу, председателят на Общинския комитет „Васил Левски“ Румен Петров, общински съветници, кметове на населени места и общественици.
Сред гостите на честването бяха арх. Иван Чолаков, който дълги години е отговарял за облика на стария град, художникът Христо Панев, съпругата и дъщерята на арх. Теофил Теофилов, по чиито проекти са възстановени храмовете "Св.Димитър" и "Св. 40 мъченици", както и общественикът Тихомир Манев, който пази богат архив от публикации и снимки от този период.
„Може би няма такъв пример в България, когато ръководството на държавата се обръща към нашия град, за да може той да се превърне в център за развитие на културата и опазване на духовността“, каза Мариана Бояджиева.
Преди честването бяха поднесени цветя на паметните знаци на Пенчо Кубадински и арх. Никола Николов в Алеята „Личности на България с принос за Велико Търново“ в местността Боруна. Пенчо Кубадински е оглавявал Изпълнителното бюро на Общонародния комитет, а Никола Николов е бил дълги години главен архитект на старата столица.