Виктор Топалов е богатство за града ни и за всички нас, каза експертът в областта на книгоиздаването Светлозар Желев

Виктор Топалов разказва историята на улиците и местата, свързани с хора, които, за съжаление, много често забравяме. Това каза експертът в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите Светлозар Желев по повод срещата на клуба „Чудесата на науката в библиотеката“ на тема „Площад „Славейков“ – културното сърце на София“, представена от блогъра и изследовател на София Виктор Топалов.
Събитието бе част от празничната програма, с която Столичната библиотека отбелязва своя 97-и рожден ден. 
„Много мога да говоря за Виктор Топалов. Познавам го буквално от дете, заедно произхождаме от един чудесен софийски квартал – „Люлин“. Познавам Виктор от много години и когато той започна да се занимава с историите, първо на София, през „Бохемска София", след това и прекрасната историческа работилница „Люлин“, която направиха със съмишленици, която пък се занимава със случилото се в квартала, винаги съм го следял с огромен интерес. Спомням си, когато взех автограф на първата му книга. Огромно е удоволствието ми да видя един млад човек, когото познавам от дете, който се разви по този начин и прави толкова много истински, страхотни и важни неща", каза още Светлозар Желев.
Той допълни, че „живата памет на мястото, в което сме родени или в което живеем, е нещото, което в крайна сметка ни дава онази среда, в която може да съществуваме."
„Тя ни дава възможност да се борим за една по-добра среда, в която, като отговорност към нашите предци и към това, което се е случвало в София, в продължение на близо век и половина, пресъздава една атмосфера и една отговорност, която всички ние, като потомци, носим", обясни Желев.
По негови думи, това, което Виктор Топалов прави през книгите си, през беседите, които организира, през будителските и просветителски кампании, „дава възможност всеки жител на София и не само, и на гости от чужбина да се докоснат до миналото на столицата".
„За голямо съжаление има много хора, които използват историята и миналото като инструмент за манипулация. Хора, които си играят с миналото, които създават един различен конструкт на миналото, който няма нищо още с действителността само за да го използват за свои цели. В случая на Виктор, с всяка от неговите книги, с всяко от нещата, които прави, той работи с цялата отговорност към историческия факт, към действителността, към онова време, към тези образи, които можем да захаросваме от гледна точка на настоящето ни, гледайки сто години назад през розови очила, или да ги гледаме изцяло през тъмни очила, обагряйки ги в един негативен оттенък", допълни Желев.
Водещият на дискусията Виктор Топалов посочи, че „историята е като една нужда, която човек изпитва, за да може да научи повече."
„Аз винаги го правя през историята и мога да кажа, че в случая със София, аз много късно открих какво може да значи тя за мен. Аз съм роден в София. Площад „Славейков“ е мястото, което аз свързвам с моите години в училище и най-вече в гимназията, защото от „Люлин“, много често от „Сердика“ се хваща трамвай №10 и се стига тук, на площад „Славейков“, а след това нагоре към Френската гимназия. Години наред минавах покрай този площад, когато още имаше книги отпред. Естествено, бил съм и от децата, които тук се взимаха лепенки с футболисти, които лепяхме в албумите", разказа Топалов.
„През 1878 г., когато идва Освобождението на България, населението на София е по-малко от 12 000 души. Нашият квартал е с около 200 000 души. Когато София става столица, населението е по-малко от 20 000 души. Много от тези хора са били турци, които напускат града след Освобождението. Един много малък град", обясни Топалов.
В своята презентация той представи архивни кадри на стара София и по-конкретно на района на днешния площад „Славейков“. Топалов разказа непопулярни факти за историята на града, като твърдението на мнозина, че площад „Славейков" е кръстен на Пенчо Славейков, а всъщност площадът носи името си от Петко Славейков, чиято къща се е намирала там.
„Все още няма трамваи, което ни дава информация, че снимките са правени преди 1901 г., но все пак има някои по-високо стоящи сгради, така че бих казал, че снимките са правени през последните десетина години на XIX век", каза още той.
„София не е избрана за столица случайно. София не е била някакво пробито село, което може да благодари само на късмета за това, че е избрано за столица. Още преди Освобождението вече е имало едно настроение у жителите на Княжество България, че този град заслужава да бъде столица. Неслучайно, още месеци преди това, князът Александър Дондуков мести администрацията си в София. Знаело се, че когато се избира столица, ще се разчита и на високо цененото мнение на Марин Дринов - човекът, който месеци наред пропагандира теорията, че София заслужава да бъде българска столица, най-вече благодарение на географското си положение, което естествено би я доближило до земите, които България иска да приобщи", отбеляза изследователят.
В обобщение той призова присъстващите да не спират да се интересуват от историята на София, а Светлозар Желев каза, че „Виктор Топалов е богатство за града ни и за всички нас".