Високите цени на електроенергията и горивата са основното притеснение, каза председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България

Високите цени на електроенергията и горивата са основното притеснение за месопреработвателите, каза Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Той е гост на традиционния празник на Еленския бут. Според Урджанов инфлацията и високите производствени разходи оказват по-съществено влияние върху сектора, отколкото самото въвеждане на еврото.
Урджанов каза, че цената на свинското месо засега остава сравнително стабилна, което позволява на производителите да запазват конкурентни цени на пазара. При говеждото месо обаче ситуацията е по-трудна заради недостатъчното местно производство и необходимостта от внос от други европейски държави.
Атанас Урджанов цитира данни, според които около 40 процента от свинското месо, използвано от преработвателите, е българско, а останалите 60 процента са от европейския пазар. При говеждото съотношението е значително по-неблагоприятно – приблизително 20 процента е българско производство, а 80 процента е внос.
Сред основните проблеми за предприятията Урджанов открои и цените на електроенергията и даде пример с цена от 340 евро за мегаватчас в пиковите часове, като отбеляза, че подобни стойности създават сериозно напрежение за производителите.
Браншът очаква подкрепа от държавата заради високите енергийни разходи. Обсъжда се механизъм за подпомагане, при който средствата ще се задържат във фонд за период от 10 месеца, но това поражда опасения дали помощта ще достигне навреме до предприятията, каза председателят. Допълнителен натиск върху бизнеса оказва и поскъпването на горивата, каза още Урджанов.
В България работят над 400 компании в месопреработвателния сектор, като преобладават малките и средните предприятия. Според Урджанов по-голямото обединение между производителите е необходимо, за да могат те да изпълняват по-мащабни поръчки и да отговарят на потребителското търсене. По думите на председателя страната трябва да се възползва от туристическия поток, като предлага качествени местни продукти както на българските потребители, така и на чуждестранните посетители. Данните показват, че 12 милиона туристи трябва да бъдат нахранени с качествена българска храна, затова е нужно по-активно популяризиране на традиционните продукти и подкрепа на местните производители, допълни Урджанов.