Визията на България за срещата на върха на НАТО в Хага през юни обсъдиха експерти на дискусия в София

Визията на България за срещата на върха на НАТО в Хага през юни обсъдиха експерти на на дискусията на тема „Хага 2025: хоризонтът пред НАТО и българската визия“ в Централния военен клуб в София.
Събитието е по повод представянето на изданието „Живи архиви. Национален архив от спомени за процеса на присъединяване на България към НАТО“. В началото на дискусията Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи, отбеляза, че изданието е отпечатано с шрифта ЛИК, който БТА предостави на Дипломатическия институт за ползване.
България може и трябва да бъде активен член на НАТО, каза Надежда Нейнски, министър на външните работи на България (1997 – 2001 г.). Позицията, с която България трябва да отиде на срещата в Хага, трябва да бъде много добре аргументирана и стъпила върху силните страни на България, за да може тя да бъде припозната не само за формален член на НАТО, а за активен и смислен член, който да бъде част от решенията, а не от проблемите, коментира Нейнски.
В момента има няколко въпросителни, но има едно нещо, което е ясно, и то е, че консенсусът по отношение на това кой е общият враг сякаш изчезна. Има опит за пренареждането на световния ред и то доста смело и драматично. САЩ търсят, поне публично, сделка с Русия по отношение на Украйна, отбеляза Надежда Нейнски.
Голяма дискусия за Европейския съюз е дали ще използваме ситуацията в Белия дом, за да консолидираме и разширим ЕС, заяви Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър (2001 - 2005 г.). Дали ще успеем да привлечем Канада, дали ще успеем да върнем Обединеното кралство, дали Швейцария ще се присъедини към ЕС, дали към ЕС може да привлечем Гренландия. Това са въпроси, които надскачат въображението, с което ежедневно се сблъскваме в едно държавно мислене, коментира Паси.
Трябва да подкрепим безусловно министъра на отбраната Атанас Запрянов за увеличението на разходите за отбрана, заяви Соломон Паси.
България е най-непосредствена жертва на руска, а и на други пропаганди. Пропагандата в България печели позиции както никъде другаде в ЕС, отбеляза Соломон Паси.
Една от основните цели на информационната война, която води Русия, е разделяне между САЩ и Европа и по възможност противопоставяне, коментира Велизар Шаламанов, председател на Надзорния съвет на Агенцията на НАТО за комуникации и информация (2019 – 2021 г.) и бивш служебен министър на отбраната (2014 г.).
Възпирането на първо място се базира на устойчивост. Неслучайно тази година учението на НАТО по устойчивост ще бъде в България. Страната ни има какво да допринесе в сферата на устойчивостта. И по физическа инфраструктура, но най-вече в информационното пространство. Всичко, което говорим за възпиране, отбрана, индустрия, технологии ще бъде срутено, ако загубим информационната война, каза Шаламанов.
Европа не се готвеше за война, защото допускането беше, че ще има мисии, най-вече извън Европа, за решаване на въпроси на сигурността. Не отчетохме правилно това, което става – сега имаме война и преосмисляне на американския ангажимент към Европа. Трябва да започнем да мислим за отбраната на Европа, коментира Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност.
Имаме много сериозна трансформация в областта на сигурността, отбраната. Има война, преосмисляне на трансатлантическите отношения. Трябва да има лидерско отношение. Ако не успеем да направим това, което направиха хората през 90-те години и началото на този век, има опасност да изгубим правилния път, каза още Божилов.
С идването на власт на новата администрация на САЩ ролята на европейския стълб в НАТО ще трябва да бъде засилена кардинално, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов. Трябва да се увеличат инвестициите. Очевидно 2% от брутния вътрешен продукт разходи за отбрана не са достатъчни. Тази година ще имаме 2,09%. При такъв военен разход не може да ускорим модернизацията на Въоръжените сили. Ще се дискутира дали ще бъдат 5%, дали НАТО да бъде между 3-3,5%, но това няма да бъде обещание, ще бъде поемане на политическа отговорност пред съюзниците, че ще харчим толкова, каза министърът.
Вярваме, че САЩ няма да се отклонят от ангажиментите си към колективната отбрана, както и към прилагането на чл. 5 от Вашингтонския договор, заяви заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова.