Влизането в еврозоната ускорява реалната конвергенция на доходите, каза Пламен Димитров

Влизането в еврозоната ускорява реалната конвергенция на доходите, каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на информационна среща за въвеждане на еврото в Благоевград.
Той даде за пример случилото се в Литва, Латвия и Естония, където доходите за времето от приемането на еврото досега са нараснали реално с между 60% и 163% по показател Брутен вътрешен продукт по паритетна покупателна способност на глава от населението към средните европейски равнища.
В Хърватия, за последните две години след приемането на еврото доходите на хората са се увеличили от 72% до 77%, каза още президентът на КНСБ.
Той направи изчисление, че ако в България за второ тримесечие на 2025 година средната заплата е 1326 евро - 2570 лева, ако следваме най-ниския темп на реален растеж, който има Латвия и Естония, и го сложим за 10 години напред, показва, че след 10 години нашата средна заплата трябва да бъде поне 3260 евро.
Въпреки тази прогноза, Пламен Димитров отбеляза, че от синдиката с тревога наблюдават движението на цените.
Ако има някаква слабост в момента, която час по-скоро трябва да бъде коригирана от държавните институции, по-специално регулаторите и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и в по-малка степен Комисията за защита на потребителите (КЗП), то е да се осветли начинът, по който се ценообразува, особено малката потребителска кошница, каза още Димитров.
Той припомни, че КНСБ наблюдава от началото на юли 21 стоки, които се предлагат в 81 общини и в над 500 малки и големи търговски обекта. Особен интерес представляват кафето и минералната вода, които са с по-голяма инфлация от останалите стоки, като се оказва, че техните цени растат в първите години и в други държави, приели еврото.
Сред изводите от наблюдението е и този, че в малките търговски обекти, противно на пазарната логика, цените са по-ниски от цените в търговските вериги – между 2% и 12%. Пламен Димитров даде примери с цената на пакетирания бял боб, при който разликата е 11% в полза на малките магазини, 10 бр. яйца М – също 11 на сто.
Съотношението между цени на едро и дребно показват разлики в надценките от между 20% - за цяло охладено пиле за килограм и 100% при краставиците, които на щанда достигат 202 на сто надценка – от 1,63 лв. до 3,30 лв. за килограм.
Имаме съмнения за някакви непазарни образувания в пазара на млечни продукти, защото, както беше казано вече, няма причина да сме 126% над средноевропейската цена през паритетната покупателна способ, тоест да имаме едно от най-скъпите сирена в ЕС– по-скъпо от Нидерландия и други страни, каза още Пламен Димитров. Той даде пример, че за юли сиренето се оскъпява със 71% от стоковата борса до магазина – от 11,53 лева до 19,70 лева осреднена цена в магазинната мрежа.
От друга страна да имаме такова разминаване между цена на едро и дребно и да няма допълнителен някой инициативен човек, който да внесе сирене от Гърция на цена не 19,70, а 15 лева и да го вкара в магазинната мрежа, е странно, каза още Димитров.
Очаква се на 15 септември от КНСБ да обявят данните за наблюдението над цените на стоките в малката кошница за месец август.