Външният вид и половото изразяване са сред най-честите причини за насилие и тормоз в България над представители от ЛГБТИ общността, сочи доклад

Външният вид и половото изразяване са сред най-честите причини за насилие и тормоз в България над представители от ЛГБТИ общността: лесбийки, бисексуални и небинарни хора, привлечени от жени, сочи доклад на неправителственото сдружение “Леспектра”. Изследването се занимава с темата „Лесбофобия: скрити форми на джендър-базираното насилие в България“ и беше представено от съоснователя на сдружението Доротея Стефанова. Събитието се организира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.   
Целта на доклада е да събере актуални данни за джендър базираното насилие и за лесбофобията (специфична форма на предразсъдък, който обхваща мизогиния, сексизъм и неконформните сексуални ориентации) и да се разбере какво отношение има обществото не само въз основа на сексуална ориентация, но и към начина, по който изглеждат и са възприемани, обясни Стефанова.
Анализът е базиран на количествено и качествено изследване, проведено в периода от април до юли 2025 г. Анкета е проведена сред 147 респонденти, а докладът съдържа още и девет дълбочинни интервюта. Част от критериите за участие в изследването са анкетираните са са навършили 18 г., поне една година от последните пет години да са живели в България, да са с различна ориентация, включваща привличане към жени и да се самоопределят като жена, небинарен човек или друга идентичност. 
Поне една форма на тормоз или насилие през живота си са преживели 93% от респондентите, като най-често той е вербален - 79%, сексуален - 68%, онлайн - 49%, чрез заплахи - 44% или физическо насилие - 39%. Анализът сочи, че сочи, че 8 от 10 лесбийки не съобщават на институциите за преживяна форма на насилие или тормоз. Ако бъде подаден сигнал за физическо насилие, дискриминация или сексуален тормоз, то той най-често е към ЛГБТ организации, а не към полиция или здравна служба. По-голямата част от тормоза се случва на публични места и те най-често са от непознати, посочи тя. 
След представянето на анализа бяха обсъдени препоръки, сред които бяха интерсекционален подход или разглеждане на проблема през призмата на хомофобията и мизогинията, реформи, гарантиращи защита при случаи на домашно насилие, разширяване на правната рамка във връзка с онлайн тормоза, включване на джендър идентичност и изразяване като защитени признаци, обучение и строги протоколи, които да позволят на правоприлагащите органи, съдиите и прокурорите да разбират целенасочения характер на престъпленията от омраза, признаване на т.нар. „коригиращо" сексуално насилие и свободно обсъждане на теми, свързани със сексуалната ориентация в образователната система.