Във фокуса на обсъжданията беше инициативата на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас за предоставяне до края на 2025 г. на два милиона боеприпаси на Украйна с голям калибър на стойност 5 милиарда евро, възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между европейската и украинската отбранителна промишленост, както и сътрудничеството с НАТО и други партньори.
Заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев потвърди ангажимента на страната ни към общите усилия на ЕС в помощ на Украйна, като призовава за по-гъвкав подход при увеличаване на военната подкрепа за Украйна, който да се основава на доброволно ангажиране на държавите членки и да не е обвързан с брутния национален доход. До момента България е предоставила десет транша военно-техническа помощ за Украйна и запасите са почти изчерпани. В тази връзка бе подчертана необходимостта да бъдат проучени допълнителни възможности за подкрепа на Украйна чрез инициативата на Върховния представител или чрез други такива, както и да се отблокират финансовите средства по Европейския инструмент за подкрепа на мира, одобрени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна.
България подчерта значението на Европейската програма за отбранителна промишленост и призова за бързото ѝ приемане, тъй като се очаква тя да подпомогне европейската индустрия, да насърчи съвместното придобиване на отбранителни способности и да задълбочи индустриалното сътрудничество с Украйна. Ролята на Военната мисия на ЕС в подкрепа на Украйна беше определена като ключова за бъдещите гаранции за сигурност на страната, добавят от МО.
Сериозен дебат предизвикаха препоръките в наскоро представената Бяла книга за европейската отбрана – готовност 2030 и Плана „Превъоръжи Европа“ на председателя на ЕК и най-вече тяхното прилагане от държавите членки.
Министрите на отбраната приветстваха Бялата книга и високо оцениха нейната амбиция да обвърже придобиването на критични способности, развитието на промишления капацитет и намирането на опции за финансиране на проекти в областта на отбраната с мерки и действия, насочени към справяне с нарастващите предизвикателства пред настоящата геополитическа среда. Стратегията на ЕС за готовност и Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност, заедно с Бялата книга, целят единен и ефективен стратегически отговор на заплахите за сигурността през следващите години.
България приветства създаването на допълнителни възможности чрез приемането на Регламент за дългов инструмент за действие в областта на сигурността в Европа, който ще позволи отпускане на заеми на държавите членки в областта на отбраната в размер до 150 млрд. евро, обезпечени с бюджета на ЕС, и в същото време ще може да бъде използван за предоставяне на военна подкрепа за Украйна.
Страната ни подкрепи предложението на ЕК да се използва възможността за активиране на клаузата за дерогация в Пакта за стабилност и растеж, като по този начин се позволи на държавите да изразходват повече средства за отбрана.
Предложението в Бялата книга за опростяване и хармонизиране на регулаторната рамка за съвместно придобиване и сътрудничество в рамките на ЕС до края на юни 2025 г. е ключов фактор за разгръщането на пълния потенциал на европейската отбранителна индустрия.
Сътрудничеството и взаимното допълване с НАТО остава приоритет за държавите членки за гарантиране на сигурността в Европа.
Непосредствено след края на форума българската делегация проведе двустранна среща със заместник-министъра на националната отбрана на Полша Павел Залевски. По време на разговорите бяха обсъдени въпроси, свързани със задълбочаване на сътрудничеството между двете страни.
Заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев участва в неформалната среща на министрите на отбраната на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) и Конференцията на високо равнище за Бялата книга за бъдещето на европейската отбрана, съобщиха вчера от МО, като уточниха, че двата форума са на 2-ри и 3 април във Варшава, Република Полша и са част от календара на полското председателство на Съвета на ЕС.