Врачанският храм „Св. св. Константин и Елена“ има вече каменна икона на двамата светци в двора си

Каменна икона на св. св. Константин и Елена е поставена в двора на храм във Враца, носещ името на светците. Иконата е дарение от фирма, занимаваща се с обработка на камъни, като тя е първото произведение, изработено с новозакупената им машина, обясни отец Георги Конов. Храмът е първият във Враца с такава голяма каменна икона в двора.
 „Св. св. Константин и Елена“ е и единственият в града, в който има църковно неделно училище за деца. То се провежда вече две години, от май до октомври, и се посещава от около десетина деца, допълни отецът.
„Опитваме се да ги научим да различават добро и зло. Във времето те ще свикнат с религията, с вярата, но най-важното е да можем да ги предпазим от заобикалящата ни среда. За много неща казваме, че е нещо нормално и децата така започват да го приемат, а то не е така“, разказа отец Георги.
В училището децата се учат как да се прекръстят, на някои молитви, а също участват в различни празници и богослужения. „За Рождество Христово си правят тържество, тази година за Възкресение приготвиха червени яйца и ги раздаваха на другите деца, които идваха за празника. Идеята беше да бъде от деца за деца. Другите деца да разберат, че тези деца, които идват в храма със своите родители и учат вероучение, не са нещо по-различно от тях – пак са деца, но с по-друго възпитание. Не, че другите нямат възпитание, но е трудно в този забързан начин на живот родителите да намерят време да обяснят на децата тези неща. Само ги хващат за ръка, отиват в храма, палят свещичка и до тук“, посочи Георги Конов.
Според него българите са свързани повече с традициите, отколкото с вярата. „Има я вярата, но повечето се държи на традициите – да кръстим детето, да отидем на празник, да вземем върба, светена вода, на някой имен ден и до тук. Всичко е до семейството – има ли я в семейството вярата и свързано ли е то с храма, си проличава и по децата“, допълни още отецът.
По думите му храм „Св. св. Константин и Елена“ е построен през 1901 г., но е осветен две години по-късно, тъй като тогавашният митрополит дядо Константин бил болен и са чакали да оздравее.