Враца е областта с най-висок ръст на заетостта, сочи годишен доклад на Института за пазарна икономика

Враца е областта с най-висок ръст на заетостта, въпреки че тя остава под средната за страната, сочи годишният доклад „Регионални профили: показатели за развитие 2025“ на Института за пазарна икономика, публикуван на сайта им. В сравнение с останалите области по икономическо развитие Враца е в групата със средна оценка, заедно с Шумен, Перник, Благоевград, Ямбол, Стара Загора, Велико Търново и Ловеч. По показател „Социално развитие“ оценката за областта е незадоволителна, заедно с Ямбол и Перник.
Според информацията в доклада брутният вътрешен продукт и заплатите в областта нарастват сравнително бавно, но остават над тези в съседни области. Ако през 2021 г. средната годишна брутна заплата на човек в област Враца е била 17 241 лв., то през 2023 г. тя вече е била 21 781 лв. За същата година по данни на Националния статистически институт, цитирани в доклада, средната годишна брутна заплата на заетите по трудово и служебно правоотношение в съседната област Монтана е 17 702 лв. , а за страната е 24 485 лв.
Нивото на бедност в областта за миналата година е намаляло и е относително ниско. Положителна оценка в доклада получава и администрацията за добро развитие на електронното управление. Чуждите инвестиции и делът на приходите от износ в продажбите нарастват, но продължават да са значително по-ниски от средните. В края на 2023 г. преките чуждестранни инвестиции във Врачанско са били 905 евро на човек, при средно за страната 5075 евро на човек.
В същото време област Враца е сред трите области с най-ниски местни данъци. Например патентен данък за търговия на дребно до 100 кв. м търговска площ за областта за тази година е 6,84 лв. на квадратен метър за година при средно за страната 13,39 лв. за кв.м за година.
Според доклада за миналата година броят на предприятията в областта спрямо населението е най-малкият в страната. Делът на автомагистралите и първокласните пътища, както и качеството на пътната настилка също остават ниски. По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“, цитирани в доклада, около 29,6 процента от пътните настилки в областта са в добро състояние при средно за страната 36 процента.
Демографската картина е сравнително неблагоприятна. Коефициентът на естествен прираст е -10,6 промила, при средно за страната -7,3 промила. Коефициентът на механичен прираст също е с отрицателен знак и е -0,4 промила при среден за страната 6,1 промила. Средната продължителност на живота е ниска. Данните на НСИ за 2024 година сочат средна продължителност във Врачанско от 72,6 години при средна за страната 75,2 години. Въпреки това по този показател се отчита ръст спрямо предходните две години, когато продължителността е била 70,5 за 2022 г. и 70,9 за 2023 г.
Влошена е и оценката по отношение на образователните индикатори, основно заради слабите резултати на учениците при националното външно оценяване и при държавните зрелостни изпити.  Културният живот в областта не е особено интензивен. За миналата година  посещенията в театрите са били 150 на 1000 души население при средно за страната 358 на 1000 души. Слабо застъпен е и туризмът. Броят на реализираните нощувки за миналата година на 1000 души е 915 при средно за страната 4292.
Според доклада Враца е областта с най много полицаи спрямо населението и най-голям брой регистрирани престъпления, като по показател „Разкрити престъпления срещу личността и собствеността“ е над средното – 58,4 процента за областта към 49,5 процента средно за страната за 2024 г.
Докладът „Регионални профили: показатели за развитие 2025“ обобщава актуалната статистика за 28-те области и проследява развитието им по широк спектър от теми – от икономика, пазар на труда и инвестиции до инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм. Регионалните профили стъпват на 75 индикатора, които покриват най-вече 2024 г., като в част от разделите са включени и данни за 2025 г., което позволява надеждна сравнимост между регионите и проследяване на тенденциите във времето, отбелязват от ИПИ. Според информацията това мащабно и дълбочинно изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България се прави вече повече от 10 години.