Временно се преустановява приемът на заявления за смяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи по проекта за подобряване качеството на атмосферния въздух, съобщиха от пресцентъра на Община Хасково. Причината за това е високият интерес от страна на гражданите, поради което е необходимо технологично време за обработка на вече подадени заявления за сключване на договори с одобрените кандидати и извършване на обходи на жилищата, уточниха от администрацията.
Това е второ техническо прекъсване от началото на проекта миналата година. След възобновяване на приема на документи през февруари, когато бяха отчетени 1232 сключени договора за подмяна за общо 2727 алтернативни уреда, до сега са постъпили още над хиляда нови искания за смяна печките на твърдо гориво с екологични уреди. Приемът на заявления се преустановява от 16 март и ще бъде възобновен след обработване на подадените до момента документи, уточниха от пресцентъра на Общината.
По данни на администрацията за момента най-голям е интересът за подмяна на стари печки с климатици – над три хиляди от всички подадени заявления са именно за този вид алтернативни уреди. Според регламента на проекта е допустимо монтирането на до три климатика на домакинство.
Екологичният проект е на стойност 34 806 821 лв., от които 29 585 798 лв. са осигурени от Европейския съюз. На територията на Община Хасково ще бъдат монтирани над 10 хиляди уреда на алтернативно екосъобразно гориво, сочи прогнозата на местните власти.
Именно битовото отопление е сред основните фактори за замърсяване на въздуха в много български градове според данните от годишния доклад за състоянието на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) за 2025 година. В тази връзка в редица общини се изпълняват проекти за подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с по-екологични алтернативи. Стремежът за подобряване на атмосферните условия у нас е и в синхрон с новата Директива (ЕС) 2024/2881 относно качеството на въздуха и за по-чист въздух за Европа, която трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до декември 2026 г. С директивата се въвеждат по-строги стандарти за основните замърсители, нови изисквания за мониторинг и по-ясни механизми за информиране на обществеността.