Към 1 януари тази година в България наситеността с брой фармацевти е 9,9 на 10 хиляди души, което е с 26% над стойностите в ЕС, допълни Крумов. Тревожно е, че от подадените заявления за разкриване на аптеки в населени места с над 10 хиляди души население са 72%, а в малките населени места са едва 28%, добави той. Неведнъж сме призовавали за мораториум върху разкриване на аптеки в големите градове, както и за съобразяване с Националната аптечна карта. По думите на Крумов в аптечната карта, която е от 2023 година, данните са от 2022 г. и тя отдавна е „остаряла“.
В България има 3233 аптеки, от които 209 са болнични. По брой аптеки на глава от населението страната ни е на четвърто място след Кипър, Гърция и Испания. Аптеките ни обаче са неравномерно разположени на територията на страната, каза още Крумов.
Има намерения за промяна в нормативната уредба, които имат потенциал да създадат опасност за достъпа на пациентите до лекарства, каза Димитър Маринов, председател на БФС. По думите му в Народното събрание има внесен проект за промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с условията и реда, указващи работата на аптеките и заплащането от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвидено е, ако не се постигне договаряне между БФС и Касата, да продължи действието на досегашните условия и ред, както и ако не се постигне договореност, условията и редът да се определят от управителя на НЗОК. Според Маринов това би довело до изключване на съсловната организация от договорния процес. Кой и защо иска да обезсмисли договарянето между фармацевтичния съюз и Касата, при условие, че има отлично сътрудничество между двете страни, попита Маринови добави, че съсловната организация очаква Касата да поиска тези текстове да отпаднат.