Все още само 14 области в страната имат денонощна аптека, работеща с договор със Здравната каса, като осем от тях са единствени денонощни аптеки на територията на съответната област. Това каза пред журналисти Светослав Крумов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС).
Към 1 януари тази година в България наситеността с брой фармацевти е 9,9 на 10 хиляди души, което е с 26% над стойностите в ЕС, допълни Крумов. Тревожно е, че от подадените заявления за разкриване на аптеки в населени места с над 10 хиляди души население са 72%, а в малките населени места са едва 28%, добави той. Неведнъж сме призовавали за мораториум върху разкриване на аптеки в големите градове, както и за съобразяване с Националната аптечна карта. По думите на Крумов в аптечната карта, която е от 2023 година, данните са от 2022 г. и тя отдавна е „остаряла“.
В България има 3233 аптеки, от които 209 са болнични. По брой аптеки на глава от населението страната ни е на четвърто място след Кипър, Гърция и Испания. Аптеките ни обаче са неравномерно разположени на територията на страната, каза още Крумов.
Има намерения за промяна в нормативната уредба, които имат потенциал да създадат опасност за достъпа на пациентите до лекарства, каза Димитър Маринов, председател на БФС. По думите му в Народното събрание има внесен проект за промени в Закона за здравното осигуряване, свързани с условията и реда, указващи работата на аптеките и заплащането от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвидено е, ако не се постигне договаряне между БФС и Касата, да продължи действието на досегашните условия и ред, както и ако не се постигне договореност, условията и редът да се определят от управителя на НЗОК. Според Маринов това би довело до изключване на съсловната организация от договорния процес. Кой и защо иска да обезсмисли договарянето между фармацевтичния съюз и Касата, при условие, че има отлично сътрудничество между двете страни, попита Маринови добави, че съсловната организация очаква Касата да поиска тези текстове да отпаднат.