По думите на отец Любомир богослуженията са по-различни тези дни и се обръща внимание на това човек да има телесен и духовен пост. „Едното не може без другото, защото ние сме живи хора и нашите духове, нашите души, са в телата. Няма как да се заблуждаваме, че сме очистили духа си, ако не сме очистили тялото си с телесен пост“, посочи той.
Свещеникът каза още, че всички евангелски четива, споменават събития от дните от Страстната седмица и човек може и трябва да открие основоположни примери, които Христос ни дава за отношението към храма. За това, че той е молитвен дом и не място за търговия, за достойното почитане на талантите, които Господ ни е дал и правилната им употреба, т. е всеки да помисли за какво Бог го е надарил като възможности и способности, придобивки и това да го развие за душевно спасени и полза на ближния и слава Божия.
По думите на отец Любомир така се възпоменава предаването на Христос. „Тук трябва всеки един от нас да си помисли за тези неща, които ни карат да се срамуваме, които всъщност са грехове и лоши дела, с които всеки един от нас малко или много е предал и продължава да предава Христос“.
Свещеникът каза, че трябва да си спомним за покаянието и да не се отчайваме като Юда и да не вярваме в Божието милосърдие, а да се съкрушаваме и макар да знаем, че сме съкрушили Господ ще ни помилва и приеме, но при положение, че се стараем да променяме нашия бъдещ живот като християни.
Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос, започва от днес. Тя е наречена по този начин, тъй като "страст" е старинна българска дума. Според православния календар всеки ден от тази седмица е велик.
Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.