Всички отговорни институции работят в добър синхрон за противодействие на пожарите, каза заместник-министърът на земеделието и храните инж. Стоян на пресконференция в пресклуба на БТА в Русе.
Според него страната ни може да се похвали с добре отгледани и устойчиви гори. Това, че имаме много предизвикателства пред нас, не трябва да ни прави по-слаби, а напротив - трябва да бъдем силни, единни, единомислещи и единодействащи в посока на запазване на това зелено богатство на България и Европа, каза още той.
Заместник-министър Тошев е в Русе за 21-я конгрес на Съюза на европейските лесовъди. В програмата на конгреса е включена научна конференция на тема "Лудогорието и Добруджа – предизвикателства за опазване на биологичното разнообразие в условията на климатични промени".
Конгресът, който ще се състои до 14 септември (неделя), се организира от Съюза на лесовъдите в България със съдействието на Община Русе, на Русенския университет "Ангел Кънчев" и други водещи държавни и научни институции и е под патронажа на президента на Република България Румен Радев.
Земеделският заместник-министър отбеляза, че за него е особена чест и радост, че страната ни приема този конгрес, и като бивш член на Съюза на лесовъдите в България.
„За нас е огромна чест, че България е домакин на този форум, който събира лесовъди от цяла Европа. Сигурен съм, че България може да покаже какво е постигнала в годините. Какво сме имали, в какво сме го превърнали и каква отговорност имаме, за да продължим в тази посока, в което са се движили и нашите предци“, каза още инж. Тошев.
Той добави, че проблемът с горските пожари е тема, която заслужава сериозно внимание и е по-важно да се направи добра организация за ликвидиране на горските пожари между различните институции – Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите и др.
„Със сигурност климатичните промени оказват съществено влияние. Не би следвало да звучи обнадеждаващо или успокоително, но сравнено с 2024 г., през 2025 г. има с 10% по-малко опожарени площи, вследствие на преминали пожари през горски територии, заети от дървесна и храстова растителност. Тук не визирам опожарени земеделски и урбанизирани територии, защото пътувайки насам получаваме сигнали и за пожар под Аспаруховия мост във Варна. Пожарът не прави разлика дали минава през горска, земеделска, урбанизирана територия, през поляни или през ливади. Той е една стихия, която минава и ние трябва да сме много добре синхронизирани и организирани, за да направим така, че повредите, които ще нанесе пожарът, да са минимални“, каза още инж. Тошев.
Той добави, че при около 100 000 декара опожарени гори, по-малко от 10 000 декара са от върхови пожари.
„Върховите пожари са изцяло изгоряло дърво. Това са местата, за които ще сме на мнение, че там няма да може да продължи да функционира гората във вида, в който я познаваме. Трябва да се предприемат действия по отстраняване на тази растителност и след три години да се премине към залесяване. Процесът по възстановяване е изключително тежък и трябва да сме сигурни, че местната растителност ще е по-устойчива“, каза още инж. Тошев.
Той увери, че се прави всичко възможно в тази посока. Според направен анализ и опит от чужбина у нас следва да се залага на т.нар. сухоиздръжливи дървесни видове, които са по-устойчиви на климатичните промени и на пожарната опасност, като например космат дъб.