Във Военния клуб в София бе представена книгата „Съединението срещу задкулисието. Политика и памет (1885 – 1998)“ на доц. Стефан Дечев.
Книгата е посветена на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, както и на 140 – годишнината от победата на българската армия при Сливница по време на Сръбско-българската война.
Събитието е организирано съвместно от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и издателство „Жанет 45“, което издава книгата.
Авторът Стефан Дечев е преподавател в Нов български университет (НБУ). Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с последващи специализации в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща.
Сред издадените му книги са „Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история“ (2010), „Скритата история. Полемики“ (2019), „Стамболов след Стамболов. История, политика и памет - 1985 – 2020“ (2022).
Книгата е разделена на шест глави. Първите три глави са посветени на самия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия и предисторията на това събитие, а останалите три глави са посветени на паметта на Съединението от 1885 г. до 1998 г., когато с решение на тогавашното Народно събрание датата на Съединението 6 септември се превръща в официален празник.
Онова, на което исках да обърна внимание е обстоятелството, че като че ли продължаваме да не си даваме сметка, че съгласно Берлинския конгрес, Княжество България е територия, която е васална на Османската империя, каза по време на представянето авторът.
Има нещо, което ми се струва, че никъде не съществува като изграден наратив - и в литературата, и в историческите изследвания, и аз това се опитах да постигна с изследването. Всъщност в Северна България, т.е. Княжество България, и в Източна Румелия съществува една задкулисна власт, която злоупотребява с най-популярните лозунги и най-популярните политики, каза доц. Дечев. И всъщност, задкулисната власт управлява както Княжеството, така и Източна Румелия, спекулирайки на север от Балкана с лозунга за непокътнатата Търновска конституция, а в Източна Румелия за лозунга за съединение, и то съединение с помощта на Русия, каза авторът.
Съединението бива използвано като политически инструмент не само преди, но и след самото Съединение, коментира по време на събитието историкът д-р Димитър Атанасов. Време е да се разделим с илюзията за съществуване на история във „ваакума“ на някакъв невинен исторически разказ, лишен от политически знаци, които ние си разказваме като приказка за лека нощ, за да „произвеждаме“ чрез него „добри българи“. Според него паметта не е инструмент на политиката, паметта е политика. Това какво помним, как го разказваме е начинът, по който ние образуваме света, в който живеем, каза той.
С тържествени чествания България отбеляза тази година 140 години от Съединението.
На 7 ноември с тържествена заря-проверка беше отбелязана и 140-ата годишнина от Сръбско-българската война и битката при Сливница.