Възможностите да се развива правната и гражданска грамотност на учениците в пети и шести клас обсъдиха експерти на кръгла маса в столицата

Възможностите за придобиване на правна и гражданска грамотност на ученици от 10 до 12 години обсъдиха магистрати, специалисти в областта на правата и закрилата на децата и на детското правосъдие и директори на столични училища. Кръглата маса „Как юристите могат да помогнат на децата?“, организирана от Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, е по повод инициатива под наслов „Адвокати за децата“.
Инициативата е насочена към ученици в пети и шести клас. Целта е правното общуване с децата да бъде съобразено с тяхната възраст, знания и житейски опит. За реализирането на инициативата се предвижда да бъде разработена специализирана методология за обучение, съвместно с правната общност и специалисти в сферата на образованието, посочиха организаторите.
Основните въпроси на дискусията очерта адвокат Валя Гигова, председател на Управителния съвет на Центъра. Тя посочи, че е важно да се определи от какъв вид гражданско образование имат нужда децата, какви теми да обсъжда то, какви са най-ефективните методи на правно обучение и какви са потребностите на децата в тази възраст. Идеята е децата да израснат в споделена среда, без да си пречат. Трябва да измислим начин, по който инициативата да се осъществи, а не да търсим причини защо не може да просъществува, подчерта Гигова.
От 2004 г. влизам в часовете на деца от различни класове, каза съдия Владимир Вълков. Моите впечатления са, че децата от четвърти и пети клас са открити към търсене на решение, а тези от 10-и клас са загубили това желание. Влизал съм и в групи на детски градини, в които сме говорили за конфликти. С израстването децата влизат в едни рамки, които са неверни. Затова е важно да се отправим към най-малките, допълни той.
За да постигнем целите си, имаме нужда от две неща – език и въвличане, заяви заместник-председателят на Върховния касационен съд Мими Фурнаджиева. Трябва да знаем как да преведем един конфликт на език, който учениците да разбират. Различен е езикът, който се използва в първи клас, друг е този за 10-и клас и трети е езикът на прокурорите, посочи тя и обясни, че най-важно е да се привлече вниманието на учениците. Има проект за представяне на правото чрез литературата. Ползата от него е, че запознава децата с художествените конфликти и ги поставя в ролята на съда, добави Фурнаджиева.
Децата не четат, а четейки, ние разбираме, посочи проф. д-р Владимир Атанасов, бивш министър на образованието и науката. Литературата в средното училище задава въпроси и им отговоря, като го прави ненатрапчиво. Тя ни запознава с конфликти и ни поставя в ролята на съдници, коментира той. По неговите думи обаче литературата не е достатъчна. Не може без участието на институциите – може би трябва да се започне с регионалното управление и с обучаването на отделни учители, отбеляза Атанасов. Той обясни, че трябва да се използват всички възможни канали за информация.
Важно е да се знае, че всяко училище има свои собствени нужди, заяви директорът на 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“ Ралица Кирилова. На тази възраст децата имат нужда както от любов и грижа, така и от ясни граници и правила. Училището обаче се задъхва от постоянното включване на нови неща, затова не е нужно да има нов предмет. По думи на Кирилова съществуващите предмети учат децата на правилно и неправилно. Тя обясни, че адвокатската колегия би била полезна, като съдейства на учителите.
Това, което липсва на децата, е развитието на чувството за толерантност, каза директорът на Националната гимназия по древни изкуства и култура Мариела Папазова. Може да се измисли час, който да бъде интересен и опростен. Добре е да влизат специалисти в училище, защото учениците обичат гостувания, които да са им полезни, отбеляза тя.
Трябва да бъдем добре дошли за децата, каза адвокат Никол Грозданова от Адвокатската кюстендилска колегия. Не можем да помогнем на някого, който не знае, че има нужда от помощ. Важно е да влезем в диалог с децата и да ни виждат не като лектори, а като хора, които са минали по техния път, посочи тя.
Експертите изтъкнаха, че инициативата трябва да се осъществи с подкрепата на Министерството на образованието и да не обхваща само столицата.