За да реши проблемите си, днешният век има огромна нужда от хуманитарни науки, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

За да реши проблемите си, днешният век има огромна нужда от хуманитарни науки, които малко напоследък се пренебрегват. Не малко, а доста. Има нужда от връщане на хората, които се занимават с наука и от интелигенцията във взимането на националните решения. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която днес официално представи сборника „Азбука. Език. Идентичност“ в Гербова зала на „Дондуков“ 2.
„Не говорим за хора, които се занимават с луксозни идеи. Те не са хора, които се занимават с луксозни науки. Чрез тях говори именно мъдростта на вековете. Тяхното място е във взимането на всички решения. Ние, в президентската институция, работим за тази кауза. Общата ни цел е да повишим интереса към мощта на думите", каза още вицепрезидентът Йотова.
„Сигурно мнозина си задават въпроса защо трябва институция като президентството на Република България да се занимава с тази тема. Дали е наша работа? Когато преди три години с моя екип се запалихме от идеята за Международния форум за кирилицата, ние много дълго анализирахме света, който ни заобикаля. Търсихме проекцията на нашата идея, доколко тя е адекватна, доколко е важна и доколко има бъдеще. На трите въпроса нашият отговор беше – „Да“, беше позитивният отговор", разказа Йотова.
„В света, в който живеем, който е достатъчно несигурен, труден, изпълнен с много предизвикателства, и това за съжаление не са клишета, а е действителността, която ни заобикаля и която виждаме всеки ден, си задаваме логичния въпрос - Ако човечеството върви само по пътя на формулите, на алгоритмите, на това да усъвършенстваме все повече изкуствения интелект, да роботизираме собственото си общество и да слагаме униформи на нашето общуване, накъде отиваме? Трябва ли ни мъдростта на вековете? Очевидно ни трябва", допълни вицепрезидентът.
По нейни думи, „когато човек чете старите книги и прегръща пергаментите и след това страниците, вижда, че като че ли човешките отношения не са се променили кой знае колко."
„И в древните факти, и в древните анали можем да видим днес, като холограма, нашето съвремие. Човешките страсти, човешките конфликти, уроците, които като че ли всеки път си казваме, че сме ги научили и всеки път се оказва, че има все още нещо недоучено. Затова и ние през изминалата календарна година продължихме със своята амбиция", отбеляза Йотова.
„Независимо от всичко, което ни заобикаля, независимо от този устрем към формулите и алгоритмите, да говорим за букви, да говорим за книжовност, да говорим за писменост и да говорим за култура - това е нещото, което свързва хората, което ги прави човеци. Посветихме двата научни форума именно на буквите и на писмеността. Те са скъпи за всеки един народ, за всяка една нация и за всяка една страна, защото връщат именно към това минало, в което всички хора имат своето самочувствие, виждат го, когато им е най-трудно, сякаш като от живителни корени стоим, за да черпим от там енергия и да продължаваме напред", коментира вицепрезидентът.
Тя разказа и за символа на корицата на сборника „Азбука. Език. Идентичност“. „С помощта на проф. Вася Велинова, с колегите ми от българските университети, решихме да изберем буквата Б. Тя е уникална, не само защото е на български език, а защото с тази буква започват най-милите и най-хубавите думи. Започва България, страна, която от самото си създаване, след малко десетилетия, ние ще имаме вече 14 века държава, от самото си създаване, тя не губи своето име. Тя е България от 681 г. С тази буква означаваме другата прекрасна думичка „Благодаря“, защото казваме „Бог“, защото казваме „Благоденствие“, разказа още Йотова.
„Приехме главната буква Б в стила на старините ръкописи като емблема и като наш код. Буква, каквато няма да откриете в други азбуки, нито в древната гръцка азбука, нито в латинската, по начина на изписване. Тя някак метафорично и символично се свързва и с глаголицата. Тази връзка е пряка, има нещо магическо, нещо възвишено, но и нещо, което ни обрича на бъдеще. Така мислим ние българите", допълни тя.
Вицепрезидентът благодари на всички „отзовали се светли умове - големи учени от Швейцария, Германия, Белгия, Италия, Полша, Сърбия, Гърция, Литва и Австрия, взели участие в международните форуми.
„Днес, в 21 век, злоупотребяваме с думите, с тяхното съдържание. Правим така, че понятия и смисъл девалвират. Използваме ги повече с користни цели, отколкото да вникваме в смисъла, който носят. С международните форуми и сборника „Азбука. Език. Идентичност“ направихме така, че да говорим за хилядолетните култури, не само в тази част на Европа. Да говорим за влиянието на Антична Гърция, да говорим за влиянието на Византия, да говорим за влиянието на Западна Европа. Да си представим само онзи невероятен калейдоскоп от тогавашната интелигенция, от тогавашните идеи, от влиянията", посочи Йотова.
Тя каза, че „във водовъртежа на дните успяхме да вместим междополитическите междуособици, чисто български интерес, не защото сме националисти, а защото културното наследство е предмет на много научни достижения и изводите, и резултатите от тази наука са категорични"
„Опитват се да ни заглушават, трябва да признаем и с не особено дружелюбни идеологически доктрини. Съперничеството се простря и върху историята, но такова съперничество не работи за науката. То не работи за развитието. То омърсява изворите, и светците на славянските първоучители, на тези, които създаваха нашата грамотност. Как се воюва с тази неправда? С политически решения - обречени сме. Време е да се върнем именно към мъдростта на писаното слово и от това, което проповядва св. Йоан Златоуст: „Аз влизам в битка не за да се сражавам с думи против думите, не с риторическо красноречие да разруша връзките на изреченията, но със щателни изследвания на Божественото Слово да унищожа изкусните устроения на еретиците", каза още Йотова.
„Днес, в навечерието на един от най-големите български празници, много български празник – Деня на народните будители, история, която я няма никъде другаде по света, думата будя не означава само да се пробудиш от сън, става дума да събудиш тези, които са около теб, да ги водиш напред и да ги водиш към светлината", отбеляза вицепрезидентът.
В края на представянето Илияна Йотова посочи, че финалът на сборника „Азбука. Език. Идентичност“ остава отворен, защото ще има и трети международен форум, в който ще има акцент и върху философията.
„Освен лингвисти, освен медиевисти, освен хора, които са посветили живота и кариерата си на тази духовност, на тази книжовност, на средните векове, на античността, в писаното слово, имаме вече много заявки и голям интерес от археолози, от хора, които все още откриват в българската земя невероятни артефакти. Неслучайно за нашата държава се казва така, че ако направиш три крачки, то на третата крачка непременно отдолу ще излезе голямо богатство", допълни Йотова.
„Искам специално да благодаря за включването на колегите от БТА за шрифта. Отдавна имахме нужда от унифицирането на шрифт, отдавна имахме нужда от това кирилските букви да имат своя български облик", отбеляза Йотова.
Тя призова нека „най-накрая всички институции да пишем с този шрифт. Зная, че е трудно, но не е невъзможно."
„Имам отговорността да оповестя, че през месец март догодина, ще свикаме следващия трети поред Международен форум за кирилицата. Имаме нужда да говорим за тази графична система с предизвикателствата, които поднася изкуственият интелект, социалните мрежи, с това, че не само опростяваме речника си, не само, че се задоволяваме да си служим с все по-малко думи, но забравяме и буквите, уважаеми дами и господа, особено младите хора", каза в обобщение вицепрезидентът.