За „дигиталните духове“, които могат да ни оставят на междинната гара на скръбта, разказва психологът Венцислав Ангелов

Всеки би искал да получи възможност да разговаря поне още веднъж с човек, когото е загубил. Да му напише съобщение, да чуе гласа му, да получи отговор. Отговорът на този стремеж са т.нар. грийфботове, известни още като „дигитални или АИ духове“ (digital ghosts, AI ghosts)– програми, които създават „виртуален двойник“ на базата на снимки, гласови съобщения, различни данни.
Могат ли да донесат утеха, да бъдат част от терапия и какво се случва, когато не можеш да пуснеш от живота си нещо, което вече го няма - тези въпроси бяха сред темите на специализиран семинар преди дни в София, организиран от психолога Венцислав Ангелов от Института за психично здраве и развитие и докторант в СУ „Св. Климент Охридски“.
В много държави тази технология става все по-популярна и макар в България все още да не е толкова известна, със сигурност рано или късно ще се сблъскаме с такива случаи и е добре да бъдем подготвени, коментира в интервю за БТА Венцислав Ангелов. Идеята е да се обсъди би ли могла тази технология да се имплементира в процеса на скърбене, дали би имало полза, или повече вреда, дали може да се включи като помощно средство в някои етапи, обясни психологът, който се занимава с темата за скръбта от около пет години с целта да се изследва как хората се справят след загуба, как могат да израснат и да реализират на практика клишето „Това, което не ме убива, ме прави по-силен“. За грийфботовете е чул преди около две години в подкаст и е започнал проучванията си, след което се е оказало, че има доста научни публикации по темата.
Технологията
Това, което използвам като референции, са три от най-известните грийфботове в света. Първият е „Проект Декември“ от 2020 г. Той е чатбот, при който само пишеш съобщения и ти връща отговор, обясни Ангелов. След това се вижда, че това е ниша, която може да се доработи и технологията се развива. В една статия го наричат „капитализъм със смъртта“, разказа психологът. Идеята се разработва, започват да се добавят повече функции. Следващият етап е т.нар. версона – виртуална персона, там има и глас. Всички дигитални данни, които има приживе от починалия, включително гласови съобщения, се добавят към програма, която „усеща“ как човекът би се държал приживе, хваща вътрешни шегички в разговорите ви, успява да модулира гласа на човека.
Може да се плаща като цяло и на сесия - тоест имаш отворен прозорец, в който определено време „говориш“ с виртуалния двойник. В гласовите съобщения алгоритъмът може да хване начина, по който се комуникира. Създателят на платформата, в която е включен и глас, обяснява, че е пресъздал майка си с данни от 3 800 страници.
Когато задоволим част от сетивата си с чат, после и с глас, най-логичното е да се стремим да задоволим и очите, отбеляза Ангелов. Развитието е показано в корейско шоу, в което с виртуални очила се пресъздава среща на майка с починалото ѝ дете.
Това, макар да е трогателно, е и притеснително, защото говорим за виртуална реалност, но скръбта е реална и темата е доста деликатна. В психологически план може да имаме т.нар. ретравмиране – да преживееш травмата отново, ако не си успял да я преодолееш по добър начин и не си затворил някакви процеси, коментира психологът.
Илюзията за утеха
Основният въпрос, който си поставям, и тема, която поставям на аудиторията, е – наистина ли може тази „среща“ да помогне за преодоляване на загубата, каза Ангелов. Моят личен отговор на този етап е, че много трудно може да бъде в помощ това постоянно ретравмиране, да се срещаш с нещо, което не ти позволява по добър начин да носиш скръбта със себе си, смята специалистът. Най-важното в скръбта като път е да наместим парчетата, които човекът приживе ни е дал, и да се опитаме да го носим у себе си, да извлечем лични смисли и цели. Ритуалността е изключително важна, а при грийфбота такова нещо не съществува. Психологът даде пример с погребенията, които са важна част от културите. Те дават затвореност на процеса и всъщност се правят не за мъртвите, а заради живите - да успокоят тревогата, скърбящите да бъдат подкрепени от други хора. Тази ритуалност я няма при грийфбота, който ти дава чувството, че човекът е жив и винаги ще бъде на една ръка разстояние от теб.
Безвремието на дигиталния дух
Проблемът за психологическата наука е, че за да направиш едно изследване, ти трябва време, а технологиите в момента се развиват с много бързи темпове, обясни Ангелов. В психологията т.нар. лонгитюдни (дългосрочни) изследвания обхващат дълъг период от време (няколко години), а в случая данните остаряват с месеци. Затова се правят срезови изследвания, които регистрират какво усещат хората на момента и как се справят тук и сега. Те показват, че грийфботовете те вкарват в една атемпоралност и потъваш в психологическо безвремие, смяташ, че по всяко време можеш да използваш грийфбота с цели, които да те успокоят. Това крие риска да развиеш зависимо поведение, тъй като смяташ, че човекът, който си загубил, е постоянно до теб и можеш да го извикаш, когато си пожелаеш - нещо, което в реалността не е възможно, дори когато е бил жив. А ботът ти създава усещането, че може да имаш този човек 24/7, нещо, което е голямо разминаване между виртуална реалност и реален свят, коментира психологът.
Ангелов обърна внимание и на друга специфика. В цялата история на човечеството винаги сме се опитвали да обезсмъртим мъртвите – още с рисунките в пещерите, по-късно с рисуваните портрети, снимките, видеото, заснето с камера, гласови съобщения. Но сега за първи път в технологичната революция имаме нещо, което е отговор, отбеляза той. Никога досега не сме имали отговор от другата страна. Отговор, разбира се, в кавички, тъй като е генериран от програма, но все пак е някакъв вид отговор и тези отговори могат да променят начина, по който разсъждаваме по темата за смъртта, предупреди психологът.
Според него е притеснително и това, че можеш да създадеш човека така, както ти си го виждал и ти си си представял, че мисли – нещо, което е изключително нарцистично в своята същност.
На междинната гара на пътя на скръбта
В процеса на скърбене, според един от основните психологически модели, има стадии, които средностатистически хората преживяват или стигат поне до някой от тях - отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане, обясни Ангелов. Ако използваме грийфбот, можем ли да тръгнем по този път на скърбенето, е въпросът, който си поставят психолозите. Повечето хора се обединяват, че това все едно те държи на едно равнище, на една междинна гара, за да не преживееш онези трудни и неприятни емоции, които изпитваш през този процес. В скърбенето има голяма палитра от емоции – гняв, вина, тъгата, която е изключително важна, защото в нея осъзнаваме много неща, които можем да променим, разказа специалистът.
Той акцентира върху приемането – не в смисъл, че всичко е наред, а на разбирането „Да, загубих нещо, но мога да изградя нещо ново като те почитам по такъв начин, че ти да продължиш да съществуваш в живота ми и да си част от мен“. Защото скръбта всъщност е обратната страна на монетата на любовта - ако обичаме един човек, с „малкия шрифт“ отдолу пише: „Да знаеш, че ще скърбиш“, едното без другото не е възможно. Това се губи при употребата на грийфботове - там не можеш да интегрираш онези части от човека, които той ти е дал приживе, а сякаш се опитваш да го напълниш със съдържание, но то не е неговото, а е твоето, отбеляза Ангелов.
Той разказа, че в международните класификатори за психологическите болести има състояние, което се нарича „патологичен траур“. То се характеризира с невъзможност да преодолееш някаква загуба и симптомите са загуба на идентичност, силна емоционална болка/апатичност, усещане за самота, трудност да се включиш отново във всекидневието, темите за разговор са само около загубата, не може да се разшири полезрението към други неща, проблеми с общуването с приятели, преследването на интереси, планирането на бъдещето. Много вероятно е употребата на такъв бот да катализира такова състояние, смята психологът. Защото това клише „времето лекува“ не е вярно, ако нищо не правиш през това време, добави той.
Грийфботът сякаш те придърпва по такъв начин, че ти не искаш да ходиш в реалността, защото тя става много враждебна и много трудна за справяне. Това, което грийфботът ти създава, е илюзията, че всичко е наред, можеш да споделяш с него, а той се учи да ти отговаря. От света срещаш много по-разнопосочни и амбивалентни послания, отколкото от грийфбота, който се адаптира спрямо твоя начин на комуникация, предупреди Ангелов.
Вариант, който е коментиран на семинара, е дали грийфботът може да се използва в момента, който неминуемо настъпва при всеки, претърпял загуба на близък: „Ако беше жив, щях да му кажа…“ Много тънък лед е да си кажеш: „Всъщност мога да го направя“ и не знаем как ще се отрази това, дали ще те върне назад в стадиите на скръбта, посочи той. Друг етичен казус, който се поставя, е че починалите (трябва да) имат права. Т.е. както можем да кажем дали искаме да дарим органите си след нашата смърт, така може би в бъдещето може да споделим на нашите близки дали искаме да бъде създаден грийфбот от нашата дигитална комуникация.
Какво могат да направят психолозите 
Има един израз The damage is done (щетата е нанесена), тоест това нещо съществува и е добре психолозите да знаят, че неминуемо техните клиенти ще стигнат до това, отбеляза Ангелов. Само си помислете колко хора си чатят с ChatGPT у нас, добави той. Затова, ако някой от нашите пациенти дойде и каже, че ще си направи грийфбот, трябва да знаем как ще му се отрази, как това пречи и как можем да му помогнем, посочи той. До този момент не ми се е случвало пациент да дойде при мен и да каже, че знае за тази концепция, но в България някои неща идват по-късно и рано или късно ще се сблъскаме с това, прогнозира психологът. Според мен от потребителската гледна точка тази технология ще има бъдеще, но в терапията едва ли. В терапевтичния процес идеята е не да натискаме надолу скръбта и да я притъпяваме, а да минем през нея с нейните неприятни страни и да станем по-осъзнати, по-обичащи и намерили нашия собствен смисъл, отбеляза той.