За една година санкциите по законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги да бъдат с намален размер, предложиха депутати

За период от една година санкциите за бизнеса да бъдат с намален размер от 50 на сто или 80 на сто, предложиха депутати по време на обсъждането на второ четене в пленарната зала на законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги.
С него се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/882 от 17 април 2019 г. и се определят изисквания за достъпност за хора с увреждания на редица продукти, сред които потребителски компютърни хардуерни системи с общо предназначение и съответни компютърни операционни системи, електронни четци, терминали на самообслужване, използвани главно при предоставянето на транспортни и банкови услуги като платежни терминали, терминални устройства АТМ, автомати за продажба на билети, автомати за регистрация на пътници, интерактивни терминали на самообслужване. Изискванията за достъпност следва да се прилагат за пусканите на пазара продукти след 28 юни 2025 г. 
Производителят трябва да нанася маркировката „СЕ“ върху всеки отделен продукт, който отговаря на приложимите изисквания за достъпност, предвижда законопроектът
В пленарната зала Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) предложи законопроектът да влезе в сила от 28 юни 2025 г., с изключение на параграф 4 (относно Националната система за спешни повиквания - 112), който влиза в сила от 28 юни 2027 г. и параграф 6 (относно Закона за социалните услуги), който влиза в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник". Той обясни, че това е във връзка с постъпило уведомление на съда на ЕС за образувано дело по искова молба на ЕК срещу България за нетранспониране на директивата. Ако не го приемем в този срок, мисля, че санкцията беше еднократна от над 600 хиляди евро и после по 15 хиляди на ден, обясни Иванов.
Той посочи, че въвеждането на санкции по законопроекта е задължително и е с цел подобряване и достъпност на услугите. Когато коментирахме дали те не могат да бъдат отложени, разбрахме, че ще нарушим препоръките на ЕС и България ще попадне под ударите на санкции, обясни той. Затова Иванов предложи в законопроекта да се запише нов параграф 3 - за нарушенията по чл. 73 до 89, извършени до 1 юни 2026, се налагат глоби и имуществени санкции в размер, намален с 50% от установения, т.е. за период от една година санкциите за бизнеса да са в намален размер.  
Богдан Богданов ("Продължаваме промяната-Демократична България") предложи за нарушения, извършени до 1 юни 2026 г., да се налагат глоби и имуществени санкции в размер, намален с 80 на сто от установения. Целта на този текст е да дадем повече време на бизнеса да се подготви спрямо изискванията, обясни той.
Климент Шопов ("Възраждане") посочи, че в допълнителните разпоредби има параграфи, в които сумите са написани в евро, и поиска навсякъде в закона всички суми да са определени в лева. В параграфа, засягащ Закона за социалните услуги, от "Възраждане" предлагат срокът, в който чуждестранни доставчици могат да предоставят социални услуги у нас, да е до един месец в рамките на една календарна година. Редно е тези доставчици да бъдат лицензирани в България, посочи Шопов. Разбира се, правим изключение, когато има нужда от хуманитарна помощ и някакъв чуждестранен доставчик иска в рамките на месец да предостави такава, допълни той.  
Заради изчерпване на времето за законодателна дейност от днешното пленарно заседание парламентът не успя да приеме изцяло на второ четене законопроекта за изискванията за достъпност на продукти и услуги. В 11:00 часа, съгласно правилника на Народното събрание и приетата програма за седмица, започна редовният парламентарен контрол.