Лятото на 2025 година се оказа най-тежкото за страната ни по отношение на горските пожари, коментира преди дни вътрешният министър Даниел Митов. България е на челното място в европейската класация по засегнати от огнената стихия площи за последните две години, по данни на Министерството на околната среда и водите, но проблемът назрява с години. Според доклада на неправителствената организация WWF България за периода от 2010 до 2024 година, и началото на 2025-та, у нас е имало над 7000 горски пожари, а засегнатата площ е над 900 000 декара.
В интервю за подкаста БТА Паралели Борислава Бибиновска-Котева, която е старши репортер в агенцията и следи екологичния ресор, изтъкна, че причините за разрастващите се мащаби на природната стихия са доста. Според експертите, с които тя се среща в ежедневната си работа, в синхрон с климатичните промени у нас пожарите стават много интензивни. "На моменти е трудно огнищата да се контролират и да се ограничат в един периметър, много допринася и вятърът“, отбелязва Бибиновска.
Човешката намеса се явява главният фактор за възникването на горските пожари на родна земя. „Над 94% от горските пожари са възникнали заради някаква човешка дейност, било то заради непредпазливост при боравене с огън, много често при близост до горските територии се палят стърнища, също така може да се стигне до някакъв проблем със земеделска техника и не са изключени и случаите, при които има умишлени палежи“, посочи Бибиновска.
На човешкия фактор може да се противодейства единствено с постоянна информационна кампания за превенция на пожарите, в която да са ангажирани всички засегнати институции, е общоприетото мнение. Според екорепорера на БТА българските пожарникари са много компетентни.
„Пожарите в Струмяни и в село Плоски бяха много сериозни, имахме два пожара, които бяха във вилни зони. За щастие няма човешки жертви и това до голяма степен се дължи и на работата на огнеборците на терен“, каза Бибиновска.
Това, което не достига у нас при борбата с огъня, не са хората, а специализираната летателна техника. Според неправителствения сектор това е голям минус за страната ни, имайки предвид, че в България климатът ще се променя през следващите години. Дискусията по тази тема продължава, а решението как да се сдобием със специализираната техника трябва да бъде взето от правителството.
В по-общ план, у нас екологичната тема доста се неглижира от хората, смята Бибиновска. Разделното събиране на отпадъците, нерегламентираните сметища са обект на работа между институциите, но не само. Хората трябва да сигнализират, когато видят такава нередност, убедена е тя. „В квартала, в който живея, видях, че хората си изхвърлят текстила, обувките, старите чанти до контейнера за разделно събиране. Може би около месец писах сигнали до институциите да дойдат да обследват, просто да видят дали има нужда от контейнер, който е за текстил. Отне ми месец, но накрая се случи и наистина това е удовлетворение, че ти по някакъв начин си успял да промениш нещо и да дадеш някакъв сигнал на хората около тебе“, разказа Бибиновска. Необходими са и лични усилия от всеки, за да се получат нещата – като разделно събиране на отпадъците у дома, разумно използване на водата, събиране на опасните отпадъци като лекарства и батерии и предаването им на установените за целта места, и т.н.
Борислава Бибиновска разказа, че от малка си е мечтала да бъда журналистка, но покрай по-големия й брат и баща й си е представяла, че ще бъда спортен журналист. Любовта й към писането обаче надделява, и се насочва към други теми. В БТА е била част от парламентарния екип, занимава се с екологичния и социалния ресор. Казва, че журналистиката е професия, която трябва да заобичаш със сърцето си и е страшен адреналин. Шегува се, че пишещите журналисти често се оприличават с Шива – „Или пишем на лаптопа, или с едната ръка държиш диктофон, микрофон, а с другата се опитваш да водиш записки. Съответно, докато пишеш, ти трябва да си с целия си слух, да слушаш какво казва събеседника“, с усмивка разказва Бибиновска. А съветът й към младите колеги е да бъдат любопитни, да се стремят да бъдат грамотни, и да влагат от собственото си творчество в работата си, а не просто да разчитат на изкуствения интелект.
Гледайте цялото интервю в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud