За преодоляването на проблема с имотните измами има нужда от законодателни промени, заявиха експерти във Варна

Нуждата от промени в законодателството, които да помогнат за преодоляването на проблема с имотните измами, бе темата на изнесеното заседание на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, което се проведе във Варна. Организатори на инициативата са Българска съдийска асоциация, Асоциация "Форум" и Българска асоциация на съдиите по вписванията. Един от съпредседателите на Гражданския съвет Светла Дерменджиева каза, изнесените заседания са добра практика, тъй като дават възможност повече хора да се запознаят по-отблизо с дейността му.
За БТА Пенка Велинова от Българската съдийска асоциация посочи, че целта е да се състои обществена дискусия по темата с измамите с имоти и дружествени дялове, тъй като и при двете схемите са идентични. Идеята е предложенията за промени в законодателството да бъдат изпратени в министерството на правосъдието, за да бъдат взети предвид при внасяне на предложения за изменения в Наказателния кодекс в Народното събрание. 
В момента собствениците на имущество, спрямо които е било извършено разпореждане с фалшиви или подправени документи, нямат наказателноправна защита, каза Велинова. По думите ѝ за тези измами не се водят разследвания като за тежки престъпления и измами, а като за обикновени документни престъпления. Това е дългогодишна практика, като за измамен се счита купувачът на имота, който дава парите, допълни Велинова. Тя уточни, че е редно да настъпят законодателни промени, тъй като такива измамни схеми се прилагат вече повече от 30 години.
Прокурор Кремена Колицова, докладчик на асоциация „Форум“, допълни, че в момента, ако някой представи инкриминиран документ – неистински, преправен или с невярно съдържание, не носи отговорност за измама, а само за използването на такъв документ. Тя допълни, че съдебната практика приема, че собственикът на имота не е претърпял имуществени щети, тъй като чрез съставянето на един неистински нотариален акт или неистинско пълномощно, той не губи своето право на собственост. Купувачът, придобил владение чрез инкриминирани документи, всъщност не става собственик, но пък междувременно може да го продаде. Колицова уточни, че в момента води в Окръжния съд в Русе дело, в което чрез фалшиво завещание мним наследник е продал имоти. 
Проблемът е, че има трайна съдебна практика, че при документните престъпления няма пострадал, тъй като те са насочени към удостоверителната сила на документите, допълни още Велинова. По думите ѝ се приема, че самите хора не са пострадали. Тя коментира, че големият въпрос е как точно би могъл да се формулира текст, за да придобие измаменият собственик права в наказателно производство – да обжалва прекратявания, да иска налагане на обезпечителни мерки с оглед бъдещ граждански иск за вреди, да иска възбрана върху имота, за да се спре препродаването му. Колкото повече сделки се извършват с един такъв имот, толкова по-голям проблем възниква от гледна точка на съдебната практика, защото впоследствие за всички тези сделки започват да се водят граждански дела, допълни Велинова. Тя подчерта, че в масовия случай първоначалните собственици са от уязвими групи – възрастни, такива с психически проблеми или хора, които отсъстват трайно от страната и разбират на много по-късен етап какво се е случило с тяхното имущество. Много често тези собственици не могат да защитят правата си, докато в наказателно производство прокуратурата има възможност да предприеме действия от тяхно име, каза още Велинова. 
Нейната позиция беше, че е нужно или тълкувателно решение по отношение на документната измама, или да се въведат изцяло нови текстове, насочени към защита права на първоначалните собственици, с чието имущество е злоупотребено. 
Често срещани са случаите, когато се придобива имущество на хора без наследници, допълни Колицова. Тя каза, че измамниците пишат саморъчно завещание, което, естествено, не е направено от починалия. Това обаче води до разпродаване на цялото имущество на починалия и в тези случаи съдебната практика приема, че е налице само документно престъпление и то леко наказуемо, обясни прокурорът. По думите ѝ проблем е и това, че давността в тези случаи е много кратка. Ако не се разбере веднага, че има сделка с фалшиво завещание, давността изтича, а дори и да има някакви далечни роднини, които се явяват наследници, те разбират какво е станало много късно, а този, който е „завъртял“ схемата, може да е придобил и продал имоти за хиляди левове, допълни Колицова. Съдия Велинова каза, че дори да се стигне до дело и присъда, ако подсъдимият е неосъждан до момента, всичко ще приключи с административна санкция.