Много пожелания и специални поздрави по случай Деня на родилната помощ получи днес най-възрастната акушерка в Силистренско, 94-годишната Тодорка Ангелова. Поздравителен адрес ѝ изпрати и кметът на общината Александър Сабанов.
За БТА възрастната жена разказа, че преди повече от 70 години завършила училището за акушерки във Варна. Има над 40 години трудов стаж в селата Попина, Бабук и в акушеро-гинекологичното отделение на болницата в Силистра. През това време през ръцете ѝ са минали над 7000 бебета. Спомня си, че в онези времена акушерките и санитарките сами приемали ражданията и доктор идвал само за по-тежки случаи.
„По моето време ражданията бяха много повече. Имаше години, в които в отделението се раждаха повече от 3000 бебета, а условията за работа бяха много трудни. В Силистра имаше само двама лекари, които дежуреха през вечер. Нямаше я и съвременната техника“, разказа баба Тодорка, както днес я наричат всички.
По думите ѝ най-важният инструмент била дървената слушалка. Тя имала вид на фуния, с мембрана в единия край. С нея прослушвали тоновете, ритмите и честотата на детските сърца. А недоносените бебета оставали в отделението по две седмици.
В онези години завеждащ отделението е бил известният д-р Ангел Мижорков, който е и негов основател в края на 40-те години на миналия век. Него Тодорка Ангелова смята за свой учител в професията. Помни го като строг и безкомпромисен, но в същото време готов винаги да се отзове при нужда.
„От него научих, че преди всичко акушерката трябва да бъде отговорна. Тя трябва да съчувства на родилките и да е плътно до тях, защото носи отговорност за два живота – и на майката и на бебето. Когато работех на село, всеки ден посещавах родилките по домовете им“, спомня си възрастната жена.
Много са историите от дългите години работа, които Тодорка Ангелова помни и до днес. Неведнъж е осъществявала раждания в линейката, дори на улицата. Много пъти е била молена от родителите да даде името си на първородната им рожба. Най-много обаче се вълнува от историята с млада жена, която няколко пъти раждала, но децата си отивали от тоя свят още в първите месеци. Тогава си спомнила за народно поверие, че бабуващата жена трябва да назове бебето със своето име, за да оцелее. Така и до днес акушерката получава поздрави по случай Деня на родилната помощ от съименичката си Тодорка, вече жена на средна възраст.