За силата на човешкия дух разказва изложба на Историческия музей в Търговище


За силата на човешкия дух разказва изложба на Историческия музей в Търговище. Експозицията е озаглавена „Върбинка – изпратена от Бог“ и е подредена по повод 100 години от рождението на Върбинка Димитрова, родом от село Илийно. Жената, родена без крайници, е вдъхнала сила на хиляди страдащи у нас и по света, съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ) в областния град.
През 2017 г. в Регионалния исторически музей в Търговище постъпва голямо дарение от българина Слави Василев, който дълги години живее в Швейцария. То съдържа 12 торби, пълни с тефтери, тетрадки, албуми със снимки и много други лични вещи на Върбинка Димитрова, живяла до 2010 г. в селцето Бетлах в Швейцария. Дарителят е познавал Върбинка приживе и е знаел каква е нейната воля – архивът и вещите ѝ да се върнат в родния ѝ край. Ето защо, няколко години по-рано, той е оставил голяма част от вещите и в кметството в омуртагското село Илийно. 
Със съдействието на кмета на селото Вилдан Хюсменова вещите на Върбинка Димитрова са прибрани и съхранени в музея в Търговище. Всичко това гражданите и гостите на Търговище ще могат да видят в новата изложба на културната институция, която ще бъде открита на 30 април в Славейковото училище – част от музейния комплекс.
Върбинка Димитрова е феномен и пример за силата на човешкия дух, вдъхнала вяра на хиляди страдащи по света – от България, през Ливан, Сирия, Йордания, Израел, Египет, Ирак, Иран, Кувейт, Оман, Индия, Италия, Франция, Германия, Швейцария. Основното средство за това са нейните демонстрации в големи зали, салони, фоайета, където тя показва пред публика какво умее без ръце и без крака и как с вяра, търпение и воля всичко се постига. Цял живот тя е на път – "пратеник на Милосърдието". Голяма част от демонстрациите ѝ са под патронажа на Международния Червен кръст. Средствата от демонстрациите дарява за благотворителност, за построяването на болници, за лечението на болни деца. За себе си оставя толкова, че да може да преживява и да си прави нови протези, които през няколко години се износват, разказаха от екипа на музея, работил по подреждането на изложбата и се надяват повече хора да научат за Димитрова, с която родното ѝ село и България могат да се гордеят.