Забраната за унищожаване на непродадени дрехи ще насърчи повторната употреба и по-устойчивото производство, смятат специалисти

Забраната на Европейския съюз за унищожаване на непродадени дрехи ще насърчи повторната употреба и по-устойчивото производство. Това коментираха за БТА изпълнителният директор на Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ) Сирма Желева и Елеонора Йосифова от екип „Нулеви отпадъци" в екологично сдружение „За Земята“. Според тях целта трябва да е да няма свръхпроизводство на текстил, за да се намали и вредното влияние върху околната среда.
Забраната влезе в сила на 19 юли. Засега тя важи за големите предприятия. Тя е част от регламента на ЕС за екодизайн.
Очакваме забраната да накара производителите да предприемат мерки за по-доброто планиране на производството и дистрибуцията си като цяло, заяви Сирма Желева. Повторната употреба е единственият разрешен за тях избор при управлението на непродадените артикули, добави тя. Свободното унищожаване, което беше практика сред част от тях, вече не се допуска, каза още Желева.
Забраната сама по себе си няма да бъде достатъчна, за да намали съществено текстилните отпадъци. Тя трябва да бъде част от по-широка политика, която ограничава свръхпроизводството, поставя задължителни цели за предотвратяване на текстилните отпадъци и насърчава трайността, ремонта и повторната употреба, коментира Елеонора Йосифова. Тя посочи, че „За Земята“ е част от мрежата Zero Waste Europe, която работи за намаляване на текстилните отпадъци с една трета до 2040 г. спрямо нивата от 2020 г.
Специалистите обърнаха внимание на рециклирането.
Важно е рециклирането да не се превърне в лесен заместител на унищожаването, каза Йосифова. В йерархията на отпадъците предотвратяването, удължаването на живота на продукта, ремонтът и повторната употреба стоят преди рециклирането, разясни тя.
Рециклирането също се разглежда като унищожаване по смисъла на Регламента за екодизайн на устойчивите продукти. То е допустимо само ако се докаже необходимостта от унищожаване и е приоритетен избор пред друго оползотворяване или обезвреждане, коментира Желева.
Как се стигна до забраната
До забраната се стигна заради бизнес модел, при който системно се произвеждат повече дрехи, отколкото могат да бъдат продадени, заяви Елеонора Йосифова от „За Земята“. Тя цитира данни на Zero Waste Europe, според които средното свръхпроизводство в сектора се оценява на около 20%.
По думите й ниските производствени цени, постоянно сменящите се колекции и безплатното връщане на онлайн покупки допълнително стимулират производството и поръчването на прекомерни количества. Част от непродадените или върнати стоки впоследствие се унищожават, добави Йосифова. Тя смята, че тази практика води не само до отпадъци, но и до напразно използване на суровини, енергия, вода и труд. Когато нова дреха бъде унищожена, се губят всички ресурси, използвани при производството, боядисването, транспортирането и опаковането ѝ, подчерта специалистът по нулеви отпадъци, обясни Йосифова.
На този етап забраната е за унищожаване на непродадени артикули от големите компании. За средните предприятия тя влиза в сила от 2030 г. Забраната важи и за върнати стоки при отказ от покупка или упражняване на право на връщане, заяви Сирма Желева от БАКТ. Компаниите ще трябва да търсят варианти за управление на непродадените артикули с основен фокус върху алтернативни пазари за дистрибуция за повторна употреба, каза тя. Унищожаването е разрешено само в определени случаи, като това трябва да бъде доказано и документирано, каза експертът. 
България търси устойчив път за употреба на текстила
Основен проблем е липсата на достатъчно подробни и публично достъпни данни за количествата текстил, които се пускат на пазара в България, събират се разделно, подготвят се за повторна употреба, изнасят се, рециклират се или остават в смесения битов отпадък, коментира Йосифова относно ситуацията със сектора в България.
Без надеждни данни е трудно да се планира национална система и да се измери дали тя действително намалява отпадъците, каза тя.
Според Йосифова е необходима система за управление на текстилните отпадъци, която поставя предотвратяването, повторната употреба и ремонта преди рециклирането.
По данни на БАКТ през 2024 г. в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени, сочи информация от организацията от края на 2025 г. От текстила, събран чрез контейнерите за разделно събиране, обичайно поне 70 на сто се подготвя за повторна употреба или се рециклира, като повторната употреба остава приоритет с най-висока екологична стойност, каза Сирма Желева в интервю за БТА през декември м.г.